„Адресът на историята“: Ученици дигитализират националната памет чрез уникална онлайн платформа

Ученици от Първа английска езикова гимназия в София поставиха началото на мащабен проект за съхранение на българското наследство. Те създадоха дигитална карта на националната памет, която обединява стотици исторически локации. Платформата „Адресът на историята“ вече е достъпна на домейна historyaddress.bg. Сайтът цели да върне общественото внимание към забравени личности и емблематични обекти. Инициативата прави културното ни наследство значително по-достъпно за широката публика и младото поколение.

Проектът се отличава със своя национален обхват и амбиция за изчерпателност. Докато повечето подобни инициативи се ограничават само до столицата, тази платформа включва обекти от цялата страна. В базата данни попадат адреси от Габрово, Плевен, Враца и много други населени места. Създателите на сайта вярват, че всяка сграда, свързана с бележит българин, трябва да бъде запазена в дигиталния свят. Георги Петков, който е председател на Сдружение „Адресът на историята“, споделя мотивите зад създаването на платформата.

Всички минаваме покрай домове всеки ден, на които пише тук живя, твори, дадена личност, но почти никой не се обръща за да обърне внимание и нещо да научи, затова ние се заехме със задачата именно да дигитализираме всичко това и да го представим във вариант, който е лесен за разбиране от младите хора. „Адресът на историята“ е единствената платформа, която се занимава с всички обекти в страната. Не е само в един град, имаме адреси от Габрово, през Плевен, през Враца чак до София, докато повечето подобни платформи се занимават само за София.

Екипът прилага строги критерии при подбора и публикуването на информацията. Всяко място се добавя в сайта само след потвърждение от поне два независими източника. Това гарантира историческата достоверност на представените факти. Процесът на работа включва подробно проучване на архивни материали и физическо посещение на всеки адрес. Учениците сами заснемат обектите, за да осигурят актуално визуално съдържание за потребителите.

Към момента в дигиталния архив са включени около 630 адреса на значими български личности. Този брой постоянно нараства, като екипът продължава да обработва нова информация. За изграждането на базата данни младите изследователи използват 15 специализирани книги и данни от над 150 уебсайта. Цялата техническа разработка на портала е дело на самите ученици, което превръща проекта в успешна STEM инициатива. Георги Петков разяснява техническия и емоционалния процес на работа.

Към момента имаме 200 обекта на сайта, като имаме още 600, които очакват да бъдат качени. На първо място се сдобиваме с около 15 книги и с информация от 150 сайта. Всичката информация се комплилира и намираме точните адреси на тези домове, след това излизаме и ги заснемаме на място. Всяка снима бива обработена и качена на сайта, кato го разработваме изцяло сами. Чувството да бъдеш до дома на такава личност е наистина възторгващо.

Проектът „Адресът на историята“ се появява в момент на засилен интерес към дигитализацията на културата. Министерството на културата работи по създаването на обща национална дигитална платформа за културно и научно съдържание. Тази държавна инициатива цели да обедини материали от БНТ, БНР, БТА и Държавна агенция „Архиви“. Ученическият проект успешно допълва тези институционални усилия, като се фокусира върху конкретните домове на личностите.

Досега в България не е съществувал единен и леснодостъпен централен архив за историческите адреси в цялата страна. Платформата запълва тази празнина, като систематизира разпръснатата информация на едно място. Тя функционира като устойчив архив на националната памет. Проектът успешно прави невидимото видимо и доближава историята до съвременния човек чрез технологиите. Платформата вече не се разглежда просто като училищна задача, а като значим обществен ресурс с образователна стойност.