95-годишен ловец помилвал лисица и отстрелял чакал
95-годишният ловец Тодор Живков Михайлов помилвал лисица по време на лов край Бойчиновци, но дружинката отстреляла няколко чакала.
95-годишният Тодор Живков Михайлов от Бойчиновци продължава да ловува. Той е сред най-запалените ловци в района, въпреки преклонната си възраст. Михайлов живее в квартал Огоста на град Бойчиновци, област Монтана.
Половин век той следва ловната си страст. Спомня си времето, когато кожите от лисици се изкупували. Дамите ги използвали за украса на палтата си.
„Стрелял съм лисици с пушката още в миналото, тогава кожите им се изкупуваха от дамите за украса на палтата. Сега това се счита за престъпление заради организацията за защита на животните“
Преди около 15 години ловецът за последен път отстрелял лисица. Тя излязла на пътя му, докато бил на лов.
През тази събота и неделя Михайлов излязъл с ловната дружинка от Бойчиновци. Групата ловувала вреден дивеч в малката гора между селата Мърчево, Ерден и Габровница.
Лисица отново се появила пред очите му, но този път той свалил пушката. Ловецът я помилвал и не стрелял. Дружинката обаче попаднала на няколко чакала.
Ловците често съчетавали този лов с търсене на пъдпъдъци и други животни. Според разказа на Михайлов регулирането на хищниците има значение за дивеча и птиците.
Тодор Живков Михайлов има богата професионална биография. Той бил председател в бившия комбинат „Гаврил Генов“. По-късно работил като директор в маслената фабрика в Бойчиновци.
Ловната страст не го напуска, въпреки че е достигнал почти вековна възраст. Самият той свързва активния живот сред природата с доброто здраве и дълголетието.
„Ловната страст не ме напуска, въпреки че гоня стоте. Сега се вълнувам, че на 1-ви октомври излизаме на лов за едър дивеч – дива свиня, елен и сърна ще бъде разрешено.“
Михайлов се отличава и с дългата си коса и брада. Заради външността му хората го оприличават на свещеник. Той обаче е духовник по призвание.
Освен ловец, Михайлов е и краевед. Той проучва историята на родния край. Членува в Дружеството на краеведите в Монтана.
Написал е мемоари с поуки от професионалния си път. В тях разкрива факти от местния стопански и културен живот. Особено място заема историята на фабрика „Ботуня“.
Председателят на краеведското дружество Стефан Стефанов оценява високо неговия принос. Според него Михайлов е жива съкровищница на регионалната памет.
Стефанов посочва, че житейският път на Михайлов свързва село Превала с Бойчиновци. Дългогодишното му управление на фабриката за хранителни масла и майонеза „Ботуня“ допълва познанията му за региона.
Фабриката била ключово предприятие за Северозапада. Затова спомените на Михайлов имат значение за индустриалната история на района.
На ловджията и краевед обаче засега не му се мисли за нови житейски мемоари. Той продължава да пази връзката си с природата, лова и историята на родния край.
