52-рото Народно събрание прие 28 закона и 89 решения през първата си сесия

Първата сесия на 52-рото Народно събрание приключи с интензивна законодателна дейност. Народните представители приеха общо 28 закона и 89 решения за три месеца. Тези данни предостави дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол“ към парламента. Институцията подготви подробна справка съвместно с парламентарния пресцентър за този период.

Работата на новия парламент започна официално в края на пролетта. Припомняме, че 52-рото Народно събрание проведе първото си заседание на 30 април 2026 година. От тази дата до 31 юли 2026 г. депутатите проведоха точно 39 пленарни заседания.

В парламента са постъпили общо 163 законопроекта през отчетния период. Народните представители демонстрираха висока активност при внасянето на нови текстове. Общо 114 от тези законопроекти бяха внесени директно от депутатите. Останалите предложения дойдоха от Министерския съвет.

Парламентът разгледа и 137 проекторешения по време на първата си сесия. Народните представители са автори на 98 от тези предложения. Депутатите внесоха също два проекта за официални обръщения и декларации. Тази статистика подчертава динамиката на работата в пленарната зала.

Народното събрание прие Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Това беше един от най-важните актове по време на сесията. Депутатите гласуваха също бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Беше одобрена и финансовата рамка на Държавното обществено осигуряване за текущата година.

Законодателната програма включваше важни промени в сферата на правосъдието и корупцията. Беше гласуван нов Закон за противодействие на корупцията сред публичните личности. Парламентът прие ключови изменения в Изборния кодекс и Закона за съдебната власт. Депутатите направиха промени и в Наказателно-процесуалния кодекс.

Икономическото законодателство също беше приоритет за народните представители. Те приеха промени в Закона за държавния дълг и Закона за защита на конкуренцията. Потребителите получиха допълнителна защита чрез допълнения в Закона за защита на потребителите. Тези актове целят подобряване на регулаторната среда в страната.

Парламентът избра Министерски съвет с министър-председател Румен Радев. Народното събрание гласува доверие на новото правителство и неговия състав. Депутатите избраха също ръководители на ключови държавни структури за сигурност. Това включва председателите на Държавна агенция „Разузнаване“ и Държавна агенция „Национална сигурност“.

Кадровите промени продължиха с избора на подуправител на НЗОК. Парламентът възложи и важни задачи на Сметната палата чрез свои решения. Одиторите трябва да проверят финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“. Проверката обхваща и публичните финанси в Министерството на финансите от 2020 до 2026 г.

Сметната палата ще анализира и социалните плащания в държавата. Одитът ще провери разходите на Министерството на труда и социалната политика. Проверката включва и бюджета на Държавното обществено осигуряване в НОИ. Периодът на този одит е от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г.

Изборите за президент и вицепрезидент са насрочени за 25 октомври 2026 г. Народното събрание прие това решение с пълно мнозинство. Депутатите одобриха и процедурните правила за избор на нови членове на Висшия съдебен съвет. Тези правила касаят съдийската и прокурорската колегия от парламентарната квота.

Реформите в образованието включват разширяване на университетската мрежа. Народното събрание реши да открие нов филиал на Бургаския държавен университет. Структурата на университет „Проф. д-р Асен Златаров“ ще работи в град Добрич. Това решение цели подобряване на достъпа до висше образование.

Парламентарният контрол е отнел общо 37 часа и 56 минути от времето на депутатите. До 31 юли 2026 г. са зададени 765 въпроса към изпълнителната власт. Народните представители са отправили и 10 питания към министрите. Контролът беше упражняван в различни форми според правилника.

Петъчният парламентарен контрол е проведен в рамките на 10 пленарни заседания. Блицконтролът се състоя по време на две заседания през сесията. Депутатите проведоха и четири изслушвания на важни държавни служители. Тези механизми осигуряват прозрачност в работата на правителството.

Повечето въпроси към министрите са получили писмен отговор. От общо 765 въпроса, 602 са били с писмена форма на отговор. Устни отговори са дадени на 163 въпроса от народните представители. В рамките на сесията е отговорено на общо 546 въпроса.

Част от процедурите по контрол бяха прекратени от вносителите. Общо 64 въпроса бяха оттеглени от народните представители. От 10-те питания с устен отговор, министрите отговориха на 6 от тях. Останалите питания остават за следващи периоди на работа.

Всички парламентарни групи участваха активно в процедурите по блицконтрол. Общо 21 въпроса бяха зададени към министър-председателя и вицепремиерите. Тази форма на контрол позволява бърза реакция по актуални обществени теми. Депутатите използваха пълноценно времето за контролна функция.