2025-а като 1975-а: младите напускат бащиния дом на 27 г., но сега бракът е последна грижа
Българите напускат родителския дом средно на 27,9 години. Въпреки сходната възраст с 1975 г., причините днес са различни.
Статистиката трудно показва кога младите реално се отделят от родителите си. Причината е адресната регистрация, която често остава непроменена.
Преди дни Евростат съобщи, че през 2025 г. България е на трето място в ЕС. Страната отчита една от най-ниските заетости сред хората на възраст 20–29 години. Средният дял за ЕС е 65,5%, а у нас достига 52,7%. По-ниски резултати показват само Италия с 47,6% и Румъния с 52%.
Младите българи напускат родителския дом средно на 27,9 години. Това е почти две години по-късно от средното равнище за Европейския съюз. Там младите стават независими средно на 26,3 години.
Данните показват връзка между заетостта и възрастта за напускане на семейното жилище. В Нидерландия, Германия, Дания и Швеция заетостта сред младите надхвърля 75%. В Нидерландия тя дори преминава 80%. В тези държави младите започват самостоятелен живот най-рано.
В Дания и Нидерландия те напускат родителския дом между 21 и 22 години. Обратната картина се вижда в Хърватия, Гърция, Словакия, Испания и Италия. В Хърватия средната възраст достига 31,5 години. В Гърция и Словакия тя е 30,9 години. Испания и Италия отчитат по 30,2 години.
България вече показва подобрение спрямо предишни години. Преди няколко години средната възраст у нас е била 30,3 години. Въпреки това страната остава над средното европейско равнище.
Тези данни напомнят за социалния модел от 60-те и 70-те години. Тогава отделянето чрез граждански брак е ставало много по-рано. Жените са сключвали брак средно на 21–22 години. Мъжете са се женили на 24–25 години.
Днес бракът идва приблизително десетилетие по-късно. Жените се омъжват около 30-годишна възраст. При мъжете средната възраст достига 33 години. В София и другите големи градове този показател е още по-висок.
През социализма бракът и физическото отделяне от родителите са били различни събития. Данните от преброяванията през 1965, 1975 и 1985 г. показват сходен краен резултат. Самостоятелното заживяване обикновено е ставало между 26- и 28-годишна възраст.
Причините обаче са били различни. Тогава жилищната криза е задържала младите семейства в домовете на родителите. Масовата миграция към градовете е увеличила недостига на жилища. Разпределението на държавни апартаменти е ставало бавно.
Често под един покрив са живеели две или три семейства от различни поколения. Младите са сключвали брак след казармата или по време на следването. Обикновено са били на 21–23 години. След това младоженците се нанасяли в детската стая на единия партньор.
За собствен апартамент семейството трябвало да открие влог в ДСК. Следвало признаване за „крайно нуждаещо се“ домакинство. Чакането за държавно жилище често продължавало между пет и десет години. Така двойките реално напускали родителите си около 27–30 години.
Днешният модел изглежда различно. Първото реално отделяне често започва още на 18–19 години. Тогава младите напускат родния град заради университет в София, Варна, Пловдив или чужбина.
Евростат обаче не отчита това като официално напускане. Студентите често остават финансово зависими от родителите си. Освен това запазват постоянната си адресна регистрация в родния дом.
След 22–23-годишна възраст мнозина започват първа работа. Те живеят под наем в продължителен период. Заради разходите в големите градове често делят жилище с приятели или съквартиранти. Този модел почти не е съществувал през социализма.
Адресната регистрация често създава впечатлението, че младите още живеят с родителите си. Покупката на собствен дом идва след доказване на стабилни доходи пред банка.
Днес бракът обикновено е последен етап, а не начин за получаване на жилище. Той често идва след съвместен живот и появата на деца. Така решението изглежда по-зряло и осъзнато.
Разликата между мъжете и жените също е значителна. В ЕС мъжете напускат родителския дом средно на 27 години. Жените го правят малко над 25 години.
В България разликата между двата пола достига 3,5 години. Само в Румъния тя е по-голяма и достига 4,7 години. В Швеция, Дания и Люксембург разликата е под половин година.
Тази разлика се свързва с културни и социални фактори. Младите жени по-често сключват брак или заживяват с партньор по-рано. Ниската заетост затруднява младите мъже да натрупат средства за наем или собствено жилище.
В България остава силна и традиционната нагласа за ролята на синовете. От тях по-често се очаква да останат по-дълго в бащиния дом. При жените очакването за по-ранно отделяне е по-силно.
