19-годишна с български корени остана без лична карта в Гърция заради спор за гражданство

19-годишно момиче, родено на гръцкия остров Лесбос, не може да получи документ за самоличност. Причината е сложен правен спор около нейното гражданство. Бащата на момичето е гръцки гражданин, а майката е българка, която живее постоянно в Гърция. Това поставя младата жена в административен капан между двете държави.

Семейството твърди, че бащата е признал детето по законов ред веднага след раждането през 2007 година. Момичето е вписано в гръцките регистри към семейството на своя баща още в ранна възраст. По-късно двамата родители сключват официален брак и създават още едно дете в семейството.

Проблемът се появява едва когато младата жена подава документи за първата си лична карта. Гръцките служби изненадващо отказват издаването на документа. Те не я третират като гръцки гражданин, а като българска гражданка. Това се случва въпреки първоначалната регистрация в общинските регистри на страната.

Ситуацията се усложнява от факта, че тя не фигурира и в българските регистри. Бракът на нейната майка изобщо не е отразен пред българските власти. В Гърция и България има хиляди подобни случаи на хора в административен вакуум. Например, над 220 000 българи живеят без лична карта поради различни бюрократични причини.

Липсата на документ блокира напълно живота на младата жена. Тя не може да участва в училищни екскурзии извън страната. Забранено ѝ е да кандидатства за висше образование или да започне легална работа. Тя не може да извършва никакви административни процедури, типични за всеки пълнолетен гражданин в страната.

Адвокатът на семейството е подал официално искане до Дирекцията по гражданство на Егейската децентрализирана администрация. Той настоява случаят да бъде разгледан окончателно и справедливо. Според защитата не става въпрос за натурализация на чужденец, а за установяване на съществуващо право. Гръцкото законодателство предвижда, че дете, признато от гръцки баща като непълнолетно, придобива автоматично гражданство от момента на признаването.

В момента гръцката администрация продължава да изисква допълнителни документи от българските институции. Това забавя процеса и оставя момичето в състояние на пълна несигурност. Гръцките власти поддържат изключително строг режим за доказване на произход чрез официални удостоверения за раждане и брак. Тези формалности често правят процедурите бавни и тежки за обикновените граждани.

Случаят вече предизвика широк обществен отзвук в Гърция и постави важни въпроси пред институциите. Обществото се пита колко дълго един млад човек може да остане без документи заради бюрократични пречки. Този казус подчертава сериозните проблеми на хора с трансграничен семеен произход на Балканите. Несъответствията между различните граждански регистри в две държави често създават дългогодишни правни празноти.