153 години от гибелта на Васил Левски: Родственици пазят паметта за Апостола в Карлово

България отбелязва 153 години от трагичната гибел на своя най-голям национален герой Васил Левски. Днес в Карлово е кулминацията на официалните прояви. Те са посветени на паметта на Апостола на свободата. Всяка година в неговия роден град събитията започват с панихида. Тя се провежда в памет на великия българин.

В дома на Стефан Караиванов се пазят ценни спомени. Той е пряк родственик на Васил Левски. В къщата му все още се усеща духът на онова време. Караиванов разказва за укриването на Дякона в тези помещения. Студът в Карлово днес напомня за суровата зима преди 153 години. Тогава обстоятелствата са били изключително тежки и мрачни.

Домът на Караиванови е бил изграден с мисъл за конспирация. Сградата разполага с вътрешни връзки между стаите и скривалища. Те са позволявали бързо напускане на къщата при опасност. От всяко помещение има изход към двора или външен път.

Цялата къща е много така оформена, интересно. Със цел конспирация и бягство. От всяка стая към всяка стая има врата. Т.е. отвсякъде можеш да излезеш да се озовеш на билото на двора или на друго място. Тук специално, където сме ние, има скривалища горе, което е на тавана. Но специално оттук се продължава към мазето, има стъпала надолу. Слизаш там и и има стъпала за извън къщата. Т.е. като слезеш долу, не можеш веднага да избягаш по тези стъпала и да отидеш зад къщата, където на времето е било само гора.

Васил Левски често е отсядал в тази къща за тайни срещи. Според Стефан Караиванов тук са се провеждали важни конспирации. Мястото е осигурявало нужното спокойствие за революционната дейност.

Точна бройка не може да кажем, но много често. Тази къща е била за такива по-тайни конспирации, да могат да се съберат по-на спокойствие.

Днешните чествания в Карлово включват архиерейска света литургия. Тя се отслужва в църквата „Св. Богородица“. Там Левски е пеел като дякон в миналото. Предвидено е и шествие до неговата родна къща. Вечерната церемония на площад „Васил Левски“ започва в 18:00 часа. По време на събитието ще бъде връчена и наградата „Васил Левски“.

Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринско ханче. До днес самоличността на неговия предател остава недоказана. Първоначално османските власти не са знаели кого точно са задържали. По-късно Апостолът е отведен в София за съдебен процес.

Пред съда Левски изгражда своята защита много умело. Той се позовава на правата на християните според Хатихумаюна. Целта му е била да запази тайната на революционната организация. Той отрича криминални обвинения и се разграничава от Димитър Общи.

Историческата дата на гибелта на Апостола е 18 февруари по нов стил. Това съответства на 6 февруари по стария Юлиански календар. Дълги години датата погрешно се отбелязваше на 19 февруари. Учени от БАН и водещи университети настояват за историческа точност. От 2009 година много градове вече почитат паметта му на 18 февруари.

В София също се провежда мащабна възпоменателна церемония. Тя започва в 18:00 часа на площад „Васил Левски“. В нея участват военни подразделения от Сухопътните войски и ВВС. Военни ритуали са планирани и в градовете Ловеч, Стара Загора и Хасково. Поклонения се организират още в Русе, Благоевград и Дупница.

Образът на Левски остава най-висшият идеал за българския народ. Той е проповядвал европейската идея за разбирателство между народи. Днес често портретът му стои зад политици като декорация. Но неговият идеал за „чиста и свята република“ остава непостигнат.

Над 60 души са осъдени на затвор и заточение след процеса в София. Само двама души получават смъртни присъди чрез обесване. Това са Димитър Общи и Васил Левски. Комисията е иззела функциите на съд според тогавашните закони.

Проф. Николай Генчев описва Левски като огромен национален капитал. Той създава самочувствие и възможност за морално съизмерване.

Защото той е един национален капитал, който, проникнал в историческата памет и в националното съзнание, създава национално самочувствие, създава възможности да видим кое е лошото и кое е доброто, създава ни възможности като личности да се съизмерим, като народ да се съизмерим. Това е голямото измерение на Левски.

Стихотворението на Ботев също е обект на изследвания. Има твърдения за разместени куплети в по-късните редакции. Въпреки това Левски остава символ на безсмъртието в народната памет. България продължава да коленичи пред неговия паметник всяка година.