150 години преди Толкин Вагнер създава опери с герои като от „Властелинът“

Приликите между „Властелинът на пръстените“ и тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“ са поразителни. Създателят на литературната основа на филма Дж. Р. Толкин често е отговарял на въпроси за тези съвпадения. Вагнер пише своето произведение почти 150 години преди британския писател. Толкин отрича директното влияние с думите:

“И двата пръстена са кръгли и с това приликата свършва”.

Анализът на двете творби обаче показва дълбоки паралели в сюжетите и персонажите. И в двете истории присъства Тъмен господар – Саурон при Толкин и Алберих при Вагнер. Всеки от тях изковава магически пръстен, който дава огромна власт, но носи тежко проклятие. Героите неизменно се изкушават от силата на артефакта. Това води до морално падение или неизбежна смърт.

Визуалните прилики между ключови образи също са очевидни. Гандалф и Вотан се появяват като стари пътешественици с широкополи шапки, мантии и тояги. И двамата наставляват смъртните и направляват събитията зад кулисите. Зигфрид при Вагнер прековава меча на баща си, за да убие дракон. По същия начин Арагорн при Толкин обновява меча на предците си. Така той заявява правото си на трона.

В двете истории съществува покварено същество, което живее в пещера и пази пръстена маниакално. Във „Властелинът“ това е Ам-гъл, а в „Пръстенът на нибелунга“ е великанът Фафнир, превърнат в дракон. Толкин дефинира героите си като категорично добри или зли. Вагнер предпочита трагичните и противоречиви образи. Двамата автори използват едни и същи древноскандинавски и древнонемски легенди като първоизточник.

Софийската опера и балет успешно използва популярността на „Властелинът на пръстените“ сред младите. Институцията прилага този подход за привличане на нова публика. Младите певици Мария Павлова и Станислава Момекова посетиха столични езикови гимназии. Те разказаха на тийнейджърите за работата си по Вагнеровите произведения. Този образователен модел е нов за България, но утвърден в световната практика. Вагнеровият фестивал във фокуса на годишната среща на „Опера Европа“ в Амстердам подчертава международния авторитет на българската трупа.

Поне веднъж седмично операта организира турове зад кулисите за зрителите. Посетителите се запознават със сюжета и историята на произведенията два часа преди спектакъла. Те се срещат с изпълнителите и се потапят в света на операта. Посланичката на Германия Ирене Планк подкрепи тези усилия по време на представянето на 16-ия Вагнеров фестивал.

“Трябва да се привлича младата публика, оперите на Вагнер не са само за добре образованата и добре облечена публика на фестивала в Байройт. Аз съм възхитена от това, което правите тук”

Немското посолство за първи път официално подкрепя фестивала тази година. Програмата започва на 26 май с „Рейнско злато“. Следват останалите части от тетралогията. Предвидени са спектакли на „Танхойзер“ и „Лоенгрин“. Ще има и стрийминг на „Летящият холандец“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“.

Режисьорът Пламен Карталов събра най-добрите български гласове за новия спектакъл „Танхойзер“. Премиерите са насрочени за 26 юни и 5 юли в рамките на фестивала. „Танхойзер“ вече получи международно признание за своята радикална режисура и визуално въздействие. София се утвърждава като място за поклонение на почитателите на Вагнер. Докато Bayreuth Festival планира постановки с изкуствен интелект за 2026 г., Софийската опера залага на вокално съвършенство и културна дипломация.