140 години от Сръбско-българската война: Памет за княз Батенберг и диалог за историческите разкази
В София бе отбелязана 140-ата годишнина от Сръбско-българската война и 132-рата годишнина от кончината на княз Александър I Батенберг с военна церемония. Войната от 1885 г. е известна като победа на „капитаните над генералите“, която утвърждава Съединението. На 6 ноември 2025 г. в Белград се проведе дискусия, посветена на различията в националните исторически разкази за конфликта.
Днес, 7 ноември, в София се проведе тържествена военна церемония в памет на героите от Сръбско-българската война. Събитието отбеляза едновременно 140-ата годишнина от началото на конфликта и 132-рата годишнина от кончината на първия български княз Александър I Батенберг. Военният ритуал се състоя в мавзолея на княза в столицата, където се намират тленните му останки. Това съобщиха официално от пресцентъра на Министерството на отбраната (МО).
На церемонията присъстваха министърът на отбраната Атанас Запрянов, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев, заместник-министрите Радостин Илиев и Аделина Николова, както и висши офицери и представители на военното и политическото ръководство на МО. В памет на загиналите бе изпълнен националният химн и спазена минута мълчание. Бяха поднесени венци от името на министъра и началника на отбраната, както и от редица институции и родолюбиви организации. Ритуалът бе изпълнен от военнослужещи от Националната гвардейска част и Гвардейския представителен духов оркестър.
Княз Александър I Батенберг, като главнокомандващ на тогавашната Българска армия, застава начело на войските по време на сраженията през 1885 г. Българската армия, едва възстановена седем години след Освобождението през 1878 г., трябва да докаже своята мощ. Сръбско-българската война е първият военен конфликт за България след нейното освобождение. Тя остава в историята известна с фразата: „капитаните побеждават генералите“, тъй като млади български офицери, повечето от които капитани, поемат успешно командването и постигат победа над по-голямата сръбска армия.
Войната от 1885 г. има огромно символично значение за българската национална идентичност, тъй като тя утвърждава Съединението на Княжество България и Източна Румелия, акт, който впоследствие получава и международно признаване. От 2024 г., по инициатива на Министерството на отбраната, датата 7 ноември официално се използва за отбелязване на победата при Сливница и годишнината от кончината на княза.
На фона на възпоменателните церемонии в София, историческата памет за конфликта продължава да бъде обект на диалог в региона. На 6 ноември 2025 г. (вчера) в Белград се проведе малкоформатна дискусия с участието на български и сръбски историци, посветена на различията в националните разкази за войната. В сръбската историческа памет, конфликтът често се представя като несправедливо поражение, причинено от вътрешни разногласия или липса на подкрепа от Австро-Унгария. Независимо от това, някои сръбски анализатори призовават за по-обективно разглеждане на конфликта и засилване на диалога между двете страни, за да се преодолее историческият антагонизъм.
