102-годишният обоист Димитър Титов: Живата история на българския симфонизъм се завърна в залата

Софийската филхармония превърна своя концерт в Берлинската филхармония в историческо събитие. На първия ред в залата седеше 102-годишният обоист Димитър Титов. Той е последният жив музикант от легендарния Царски военен симфоничен оркестър. Концертът се състоя на 26 април 2026 г. и събра поколения български творци. Присъствието на Титов беше определено като особено вълнуващ момент от българското посолство в Берлин. Публиката и оркестърът почетоха ветерана с бурни аплодисменти.

Маестро Найден Тодоров сподели своите впечатления от емоционалната среща в германската столица. Диригентът на Софийската филхармония получи лична молба за автограф от столетника.

“Вълнението беше огромно, особено в момента, в който цялата за се изправи на крака да го аплодира!”

, написа маестро Тодоров след края на събитието. Единственият жив музикант от Царския военен оркестър се почувства щастлив и горд от представянето на своите наследници. Димитър Титов е пряка връзка с епохата на Саша Попов.

Историята на Титов започва в Пловдив на 23 декември 1923 година. Той остава без баща едва на шест години. Майка му отглежда шест деца с акцент върху морала и образованието. Младият Димитър учи в Музикалната академия при д-р Васил Спасов. Той остава в историята като последния ученик на основателя на българската школа по обой. През 1939 г. Титов става „музикантски ученик“ в Царския военен симфоничен оркестър. Негов ментор там е първият обоист Христо Петков.

Цар Борис III подписва указа за неговото назначение на 1 юни 1942 година. Димитър Титов заема длъжността кандидат-подофицер в елитния състав. Като част от оркестъра той пътува на мащабни турнета в Италия, Румъния, Унгария и Хърватска. Музикантът си спомня контраста между условията в чужбина и у нас. В Европа са отсядали в луксозни хотели. В България често са спели върху чували със слама във физкултурни салони.

“Като пътуващ музикант видях, че в света има прекрасни неща, има и лоши, но човек трябва да отминава лошите и да помни и да прави добри”

, споделя Титов пред Мира Добрева.

Политическите промени след 9 септември 1944 г. засягат кариерата му. Титов е уволнен от Царския оркестър по политически причини. Институцията е преименувана на Държавен симфоничен оркестър в началото на 1945 година. Въпреки трудностите, той продължава да развива българската култура. Титов е сред основателите на държавните симфонични оркестри във Варна и Пловдив. През 1946 г. полага основите на варненския състав. По-късно става първи обоист и лектор в Пловдив.

Музикалният му път преминава и през Перник. Там той заема позицията солист-водач със статут на помощник-концертмайстор. Това е изключителен прецедент за инструменталист на обой. През 1954 г. легендарният Саша Попов го връща в Софийската държавна филхармония. Титов свири в престижния състав до 1970 година. Тогава той заминава за Западен Берлин с холандска виза за обучение. Там животът му поема в нова професионална посока.

На 49-годишна възраст музикантът започва работа в световноизвестната фирма за пиана „Бекщайн“. Той е назначен за акордьор и остава в компанията до своето пенсиониране. Днес Димитър Титов разделя времето си между България и Германия. В родината са неговите приятели, а в Берлин получава адекватно социално обслужване.

“Целият ми живот е минал на път и в контакт с различни хора. Сега като ги погледна със 100-годишните си очи виждам, че хората по цял свят са едни и същи”

, казва обоистът.

Тайната на неговото дълголетие не се крие в специални диети. Титов твърди, че не е правил нищо необичайно, за да достигне 102 години. Той просто спазва стриктен режим на хранене три пъти дневно. Музикантът вярва силно в силата на човешката воля.

“Моето мото в живота, което ми дава сили, е: „Човешкият живот се определя от нашата воля. Желаем това да постигнем и ще го постигнем”

, обяснява той. Титов съветва хората да не пренебрегват знаците на природата.

Важна част от неговия път е работата със Саша Попов. Попов е известен като „бащата на българския симфонизъм“. Той основава Академичния симфоничен оркестър през 1928 година. По-късно преобразува Гвардейския оркестър в Царски военен симфоничен оркестър. Това е първият държавен институт у нас за симфонични концерти. Саша Попов ръководи филхармонията до 1956 година. Димитър Титов остава живият пазител на това мащабно музикално наследство.