100 години от началото на водната епопея на София

През 20-те години на миналия век София се изправя пред сериозни изпитания. След поредица от неуспешни войни младата българска държава търси решения за бързо растящия град. Столицата вече има около 200 000 жители. Към нея продължават да се насочват българи, прокудени от размирните времена.

Градската инфраструктура трудно отговаря на нуждите. Улиците са тесни и без единен стандарт. Част от къщите са построени по-ниско от уличното равнище. Липсват достатъчно планове за бъдещото развитие. Бежанци и преселници се нуждаят от подслон, работа и достъп до образование. Наред с това градът трябва да гарантира санитарно-хигиенни условия.

До изграждането на Рилския водопровод София изпитва сериозна криза за питейна вода. По тогавашните разбирания водата трябва да идва от високо и чисто планинско място. Височината се свързва с естествената безопасност и достатъчния воден ресурс. Виена се превръща във вдъхновение за подобни решения.

В началото на ХХ век хлорът вече се използва за обеззаразяване на питейната вода. Методът ограничава разпространението на опасни болести. Идеалното решение обаче остава чистата планинска вода. Така проектът за довеждане на вода от Рила привлича вниманието на инженери и общественици.

Сред водещите личности са инж. Иван Иванов, кметовете Маджаров и ген. Вазов. Иван Иванов е изучавал инженерни науки в Германия. По време на война е изграждал железопътни линии в Македония. В столичната община е отговарял и за павирането на улиците.

Инж. Иван Иванов се превръща в мозъка и двигателя на Рилския водопровод. Съоръжението довежда вода от подножието на четири рилски върха. Те се намират над Бели Искър и Леви Искър. Проектът се реализира в тежка социална и политическа обстановка.

През 1926 г. е пуснат първият участък между резервоар „Лозенец“ и Бистрица. Трасето започва при района до Семинарията. Участъкът е построен за рекордните една година и два месеца. Първата вода от Бистрица потегля късно през нощта.

Поканените официални гости вече са се разотишли. Инж. Иванов вероятно прекарва едни от най-напрегнатите часове в професионалния си живот. Той трябва да се увери, че изчисленията и строителството са били точни. Те се оказват верни.

София вече е нараснала до около 300 000 жители. Само за десет години градът е добавил 100 000 души. Първите 13 километра на Рилския водопровод дават основата за следващите етапи. Постепенно проектът се разгръща в цялата 82-километрова хидроелектрическа система.

Инженерната мисъл предвижда по 200 литра питейна вода за всеки жител на столицата. Решението изпреварва демографското и градоустройственото развитие на София. В началото на 40-те години градоустройственият план е поверен на германския градостроител Адолф Мусман. Според него към 1984 г. градът трябва да достигне 600 000 жители.

Съоръжението включва сложни инженерни елементи. Строителите пробиват галерии през гранита на Рила и североизточното подножие на Витоша. По Плана трасето преминава през участъци с пясъчници. Виадукти, изградени от дялан камък, прикриват тръбите над планински реки и долове.

Към системата принадлежат и километри яйцевиден тунел. По него рилската вода достига плавно до домовете. Огромните стоманени тръби се превозват с биволски каруци. Те потеглят от железопътната гара към Лозенец и Симеоново.

По време на тежкото строителство загиват осем работници. Човешката цена остава част от историята на водопровода. Изграждането продължава с построяването на язовир „Бели Искър“ до 1945 г. Високопланинският язовир е сред значимите постижения на българското хидроинженерство.

Днес наследството на инж. Иван Иванов е свързано с отговорността за съоръжението. „Софийска вода“, част от екологичната компания „Веолия“, поддържа системата. Дружеството доставя и съхранява водното богатство от Рила за над милион и половина жители на София. След употреба водата се връща пречистена в природата.

Историята на Рилския водопровод показва мащаба на решенията от онова време. Тя събира в едно инженерни знания, обществена отговорност и голяма строителна амбиция. Водата, времето и хората остават свързани чрез съоръжение, започнало да променя София преди сто години.