10 години от решението за Брекзит: Как се е променила британската икономика?

Преди десет години историческото гласуване във Великобритания предизвика огромни разногласия в цялата страна. На 23 юни 2016 година **над 17 милиона души или 52% от гласувалите** избраха да напуснат Европейския съюз. Поддръжниците на Брекзит обещаваха на обществото пълен контрол върху границите. Те предричаха истински икономически бум за страната след излизането от блока.

Обединеното кралство напуска Европейския съюз. Вече няма да бъдем членове нито на единния пазар, нито на митническия съюз. Признаваме, че единният пазар се основава на баланс между права и задължения.

Така Тереза Мей, бивш британски министър-председател от 2016 до 2019 година, очерта пътя на страната. Реалността обаче не оправда първоначалните очаквания на много британци. Островът все още се опитва да се приспособи към живота без неограничен достъп до единния пазар. Днес много граждани смятат, че Брекзит е грешка, оскъпила живота в Обединеното кралство.

Референдумът бързо доведе до сериозно увеличаване на разходите за бизнеса. Компаниите трябваше да се подготвят за несигурно бъдеще по време на дългите преговори. Великобритания официално напусна Европейския съюз на 31 януари 2020 година. Новите правила за търговия със стоки и услуги оскъпиха отношенията с европейските партньори. Анализи на Централната банка на Англия показват, че Брекзит е нанесъл **удар от около 4 до 6 процента върху БВП**.

Инфлацията в страната след референдума остава средно по-висока в сравнение с предходното десетилетие. Годишният ръст на цените достигна нива между 3,1 и 3,3 процента. Производителността на труда също отбеляза спад от около 4 процента. Тези фактори допринасят за по-ниски доходи и по-високи разходи за крайните потребители.

Когато бяхме част от ЕС, имахме достъп до квалифицирани кадри. И то до хора с най-различни умения от целия Европейски съюз. Сега вече нямаме този достъп, и това е решение, което британската общественост е взел. Това решение ни прави по-бедни.

Това заявява Креон Бътлър, директор на програмата за световна икономика и финанси в „Чатъм Хаус“. Ограничаването на свободното движение създаде дефицит на кадри в здравеопазването и строителството. Липсата на работна ръка се усеща остро и в сектора на логистиката. Нетната миграция от Европа спадна драстично, но тя скочи от страни извън съюза.

Въпреки липсата на мита, съществуват множество нетарифни бариери пред бизнеса. Компаниите се сблъскват с трудоемка митническа документация и гранични сертификати. Търговският дефицит на Обединеното кралство се разшири до **7 милиарда паунда през първото тримесечие на 2026 година**. Дефицитът при търговията със стоки нарасна до рекордните 59,3 милиарда паунда. В същото време излишъкът при услугите се сви до 52,3 милиарда паунда.

Прогнозите на Службата за бюджетна отговорност сочат **15% по-нисък експорт и импорт с ЕС** в дългосрочен план. Новите търговски споразумения с трети страни не компенсират тези значителни загуби. В момента много британци подкрепят по-тесни връзки с Европейския съюз за облекчаване на икономиката.

През първото тримесечие на 2026 година икономиката отбеляза ръст на БВП от 0,6 процента. Това е най-силният темп за последната година след анемичния ръст в края на 2025 година. Икономисти обаче предупреждават за възможен застой през следващите месеци. Британското правителство се надява мерките за стимулиране на инвестициите да преодолеят последиците от раздялата.