Зографският манастир на Атон: Място за молитва, където няма туристи, а само поклонници
Българският манастир „Св. Георги Зограф“ на Света гора остава духовно пристанище за православните мъже. С новия игумен Гавриил и държавна подкрепа за монасите, обителта пази своите вековни традиции, безценни ръкописи и строги правила на живот.
В продължение на години старозагорци имаха честта да посрещат на летище София от Йерусалим Благодатния огън и да го носят в българския Зографски манастир в Атон за великденската служба там. Снимка: Ваньо Стоилов В продължение на 28 години игумен на манастира беше Амвросий, той почина в софийска болница пред януари 2025 година. Снимка: Ваньо Стоилов Велекден е единственият ден в годината, в който гостите-поклонници могат сами да бият камбаните на манастира. Преди 10 години това направи и авторът на тези редове. Снимка: Личен архив на Ваньо Стоилов Великденска почерпка с вино в манастира, което монасите приготвят сами. Снимка: Ваньо Стоилов Шествие на монасите от манастира на втория ден на Великден Снимка: Ваньо Стоилов Манастирските камбани Снимка: Ваньо Стоилов Поглед към внушителния Зографски манастир Снимка: Ваньо Стоилов Манастирският ветропоказател под формата на самолет, на чиято опашка беше изрисувано българското знаме. Снимка: Ваньо Стоилов
В Зографския манастир на Атон няма да срещнете случайни туристи. Светата обител приема единствено поклонници, които търсят молитва и спасение на душата. Този принцип определя цялото ежедневие в българския манастир. Монасите посрещат гостите със смирение, но изискват стриктно спазване на вековните правила.
Манастирът навлезе в нов етап от своето управление. Йеромонах Гавриил бе тържествено интронизиран като нов игумен на Зографския манастир. Той поема поста след кончината на схиархимандрит Амвросий. Предишният игумен ръководи Светата обител в продължение на 28 години. Той почина в софийска болница в началото на 2025 година. Новият игумен Гавриил вече получи подкрепа от българската държава и обществени институции. БТА предостави на игумена два тома с архивни новини и снимки за историята на манастира.
Българската държава пое плащането на здравните осигуровки за монасите в Зографския манастир. Министерският съвет одобри допълнителни разходи за тази цел. Това решение гарантира социалната сигурност на духовното братство на Атон. Подкрепата е част от усилията на страната ни да съхрани българското присъствие в Света гора.
Връзката на манастира с България се поддържа и от групи доброволци. Преди години мъже от Стара Загора пренасяха Благодатния огън от София до Атон. Те пътуваха с автомобил веднага след кацането на самолета от Йерусалим. Традицията прекъсна поради усложнената обстановка в Близкия изток. Сега огънят се пази в София и се пали от вечно горящи фенери. Старозагорци продължават да помагат на монасите с доброволен труд. Те работят в стопанството, строят и боядисват сградите.
С труда си старозагорци дотолкова са спечелили доверието на монасите, че от няколко години те доверяват само на нас честта да пренесем Благодатния огън от летище София, където той каца в навечерието на Христовото Възкресение от Йерусалим, до манастира
Поклонниците в Зограф трябва да следват 32 специални правила за поведение. Иконите в храма не бива да се галят с ръка. От тях не се черпи енергия по светски начин. Вярващите трябва само да ги целуват и да стоят смирено. В черквата е забранено ръкуването с познати. Поздравът се извършва само с лек поклон.
Забраната за жени на територията на Атон съществува официално от 1045 година. Тя е потвърдена и от императорски хрисовул през 1060 година. Ограничението важи дори за животните от женски пол. Изключение се прави единствено за котки и кокошки. Котките пазят манастирските сгради от змии и мишки. Кокошките осигуряват яйца, чиито жълтъци са ползвани за боите на иконите. Жени са намирали убежище тук само по време на войни в миналото. Днес всяка нарушителка е заплашена от затвор до 12 месеца.
В момента в манастира живеят 36 монаси и послушници. Те водят строг живот и стават за молитва в 4 часа сутринта. Интересен факт е, че манастирите на Атон не признават лятното часово време. Те използват астрономическото време през цялата година. Поклонниците получават безплатна храна и нощувка. Обикновено се яде два пъти в денонощието. По време на хранене един от монасите чете Библията на глас. Никой няма право да става от масата преди игумена. Сигнал за края на обяда се дава с три удара на дървено чукче.
Манастирската библиотека съхранява оригинала на „История славянобългарская“ и ценни ръкописи от десети век. Библиотекарят отец Атанасий пази близо 30 хиляди тома.
По-ценни са Зографските листи, писани през десети век на кирилица, или песнопенията, записани с византийски ноти
В момента тече процес по дигитализация на книжното богатство. Част от архивите вече са достъпни виртуално в Софийския университет. Оригиналите се показват само на доказани специалисти в съответната област.
Монасите на Света гора спазват и древни традиции за погребенията. Монахът Евлоги разказва как се проверява праведността на починалите братя.
Когато починат, монасите се погребват край манастира. След като минат 3 години, костите им се изваждат и по техния цвят специалисти „четат“ дали приживе човекът е имал грехове.
Ако костите имат специфичен цвят, те се пренасят в костница. В противен случай се връщат в гроба за нови молитви. Манастирът поддържа и неделно училище в Солун. В него се обучават 84 деца по български език и история.
Строителството в манастира не спира. Възстановява се Банското крило, изгоряло през миналия век. Ремонтите на Атон са изключително скъпи заради трудния транспорт. Превозът на един тир с материали струва около 3 хиляди евро. Макар манастирът да е български, над него не може да се вее националният трибагреник. Монасите са решили проблема по оригинален начин. Те са поставили ветропоказател във формата на самолет с изрисувано българско знаме на опашката.
