Зимното слънцестоене: Най-краткият ден и настъпването на астрономическата зима

Днес е денят на зимното слънцестоене, което традиционно се смята за магически. То бележи най-краткия ден в годината и настъпването на астрономическата зима. За София продължителността на светлата част от деня ще е едва 9 часа и 3 минути.

Точно в 17:03 часа българско време настъпва астрономическата зима. Тя ще продължи до 16:45 часа на 20 март 2026 година, когато ще посрещнем пролетното равноденствие и астрономическата пролет.

Зимното слънцестоене за 2025 година се пада днес, 21 декември, в неделя. В София слънцето изгрява в 07:52 часа и залязва в 16:54 часа, което прави продължителност на деня от 9 часа, 2 минути и 18 секунди. След този ден, дните започват постепенно да се удължават с по няколко минути дневно, носейки обещание за повече светлина.

Слънцестоенето е явление, при което видимите точки на изгрев и залез временно спират движението си по хоризонта, след което променят посоката си. Дните на зимното и лятното слънцестоене, както и тези на пролетното и есенното равноденствие, са били считани за особено важни от древните цивилизации. През 2026 година лятното слънцестоене ще бъде на 21 юни.

Древните народи са виждали в зимното слънцестоене раждането на надеждата – доказателство, че след всеки период на тъмнина неизменно идва светлината. В България, на места като светилището на тракийския град Кабиле край Ямбол, пещерата Утробата до Кърджали и пещерата Проходна край Карлуково, жреците са наблюдавали проникването на слънчевите лъчи. Тези наблюдения са служили за гадаене какво предстои през идния сезон. Датата на слънцестоенето варира между 20 и 23 декември поради високосните години и земната орбита.

Зимното слънцестоене е свързано и с българския народен календар. То бележи Игнажден (20 декември), свързан със зимната обредност и празнуването на имена като Игнат, Огнян и Светослав. В Северното полукълбо днес е най-дългата нощ, докато в Южното е най-краткият ден. На Северния полюс слънцето не изгрява изобщо.