Зимните почивки поскъпват с до 15%: България е с втори най-голям ръст на цените в ЕС
Цените на пакетните почивки тази зима се очаква да се увеличат с до 15%, като България отчита втория най-голям ръст на цените в ЕС за август (23%). Най-бюджетните новогодишни оферти за Сърбия, Гърция и Турция стартират от 600–1000 лева на човек. Браншът настоява за отпадане на двойното застраховане на туриста и за криминализиране на незаконната туристическа дейност.
Цените на пакетните почивки през предстоящия зимен сезон се очаква да поскъпнат с не повече от 10 до 15 на сто, прогнозира Павлина Илиева, председател на Обединение „Бъдеще за туризма“ (ОБТ). Според нея това увеличение представлява стандартно годишно актуализиране, което е в съответствие с пазарните тенденции.
„Мисля, че благоразумието на колегите от бранша ще надделее, защото ако ние сме доста по-различни от европейския пазар, то не бихме могли да бъдем продаваеми, така че пазарът винаги ще определя цената“
— Павлина Илиева, председател на Обединение „Бъдеще за туризма“ (ОБТ)
Данните на Евростат показват, че ценовата динамика в България е значително по-висока от средната за ЕС. През август цените на пакетните почивки за потребителите в Европейския съюз са били с 2,5 на сто по-високи спрямо август 2024 г. България отчита ръст от 23 на сто, което ни поставя на второ място по увеличение след Естония (39,5%). В рамките на страната, цените на почивките са нараснали с 25,2 на сто през август.
Сред основните причини за поскъпването Илиева посочва увеличените енергийни разходи и намаляващия брой туристи. За България специфични фактори са липсата на единна политика за развитие на отрасъла, изоставането в инфраструктурата и единната визия в международен мащаб. Повишение на цените се наблюдава и в съседни държави като Турция и Гърция.
Павлина Илиева допуска, че предстоящото членство на България в еврозоната също оказва влияние върху цените. Тя отбелязва, че покачването на основните цени на продуктите допринася за общия ръст, който обаче не надхвърля прогнозираните 10 до 15 процента.
Нагласите на българските туристи
Българинът запазва навика си да има поне две почивки през годината – лятна и зимна. Все по-често зимната ваканция не е само на планина. Продажбата на зимните почивки за далечни топли дестинации стартира още през юли-август. Към момента не се отчита особен ръст на записванията спрямо миналата година, като се запазват традиционните равнища.
Около 18 до 20 на сто от пътуващите българи се определят като професионални туристи, които знаят, че ранната резервация гарантира най-ниската цена, изключвайки офертите в последната минута.
За зимните празници българите традиционно предпочитат топли дестинации. Най-бюджетните опции, достъпни с автобус, са Сърбия, Гърция и Турция, където цените варират от 600 до 1000 лева на човек. Сред далечните дестинации за посрещане на Нова година с предимство са Дубай, Египет, Тунис и круизите в Карибския басейн. Седмична почивка със самолет за новогодишните празници струва между 1800 и 2200 лева на човек, докато карибски круиз може да достигне 4500 до 5000 лева.
Проблемите с регулацията и сивата икономика
Туристическият бранш настоява за сериозно прецизиране на промените в Закона за туризма, свързани с въвеждането на Гаранционен фонд. Илиева критикува идеята бизнесът да плаща двойно – за фонда и за задължителна туроператорска застраховка.
„Няма как да плаща бизнесът за едно и също нещо два пъти – да застраховаме туриста в Гаранционен фонд, и да си плащаме и туроператорска застраховка, защото това естествено ще рефлектира върху цената на крайния клиент“
— Павлина Илиева, председател на Обединение „Бъдеще за туризма“ (ОБТ)
ОБТ настоява таксата за участие във фонда да се базира на всеки договор с клиент, а не върху оборота на туроператора, тъй като така той може да не е реален. Най-големият нерешен проблем обаче остава борбата със сивата икономика, която в момента е в своя апогей, но липсва желание или инструмент от страна на властта за справяне с него.
За ефективна борба с незаконния бизнес Илиева призовава за криминализиране на тази дейност с промени в Наказателния кодекс. Това е необходимо заради особено големите суми, които измамените потребители заплащат на мними фирми. Браншът настоява и за създаването на контролен междуинституционален орган, включващ представители на ИА „Автомобилна администрация“, КЗП, Икономическа полиция и Министерството на туризма.
