Зимен Симеоновден: Традиции и строги забрани в последния от Вълчите празници

На 3 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица. Този ден, следващ непосредствено Сретение Господне, бележи края на тридневния цикъл, известен в народния календар като Вълчи празници. Според преданията Симеон е един от 70-те преводачи на Библията, определени от египетския цар Птоломей II Филаделф.

В българската фолклорна традиция Зимният Симеоновден е натоварен с особена мистичност и се смята за един от най-опасните дни в годината. Наричат го още Симеон Бележник, тъй като съществува вярване, че светецът белязва хората с рани и белези. Поради тази причина строго се забранява докосването на остри предмети, ножове или ножици. Денят е посветен на защитата на бременните жени, младите невести и майките.

Третият вълчи празник налага сериозни битови ограничения. Жените не трябва да плетат, предат или тъкат, за да не предизвикват вълците да нападат стадата. Важно е да се знае кои са имениците, но традицията повелява на този ден да не се дава нищо назаем и да не се изнася вещи от дома, за да не се разпилее берекетът.

Народните обичаи включват и специфични ритуали за плодородие и здраве на добитъка. Стопаните закичват воловете с чимшир и ги впрягат, за да обиколят нивите три пъти. Смята се, че това ще осигури богата реколта през годината. Същевременно се спазва и строго полово табу, като младоженците не се събират в този ден.

Гадаенето също е част от празника – по първия човек, влязъл в къщата, се съди за приплода на животните през сезона. Докато летният Симеоновден на 1 септември е свързан с благославяне на семето, зимният му вариант е насочен към съхраняване на жизнената сила и предпазване от дивите зверове чрез ритуално почистване и посипване с пепел.