Животът на Марс може да е скрит под повърхността

Учени предполагат, че животът на Марс може да се крие дълбоко под повърхността. Проучване в чилийската пустиня Атакама разкрива неочаквани микробни общности под земята. Тези организми живеят на два метра дълбочина в изключително сурова среда. Изданието „Дейли Галакси“ съобщава, че находката променя представите ни за обитаемостта на планетите.

Пустинята Атакама е най-близкият земен аналог на Червената планета. Тя притежава изключителна сухота и почви, богати на соли. Тези условия отразяват точно средата на Марс. Поради тази причина пустинята е идеален полигон за астробиологични тестове. Години наред фокусът беше върху повърхността на планетата. Новите данни насочват учените към подземните слоеве. Там водата и защитата от радиация позволяват на организмите да оцелеят.

Екипът на Виктор Паро от Центъра за астробиология в Мадрид извърши мащабни проучвания. Те събраха почвени проби от дълбочина до пет метра. Анализът разкри наличието на бактерии, археи и генетичен материал. Този слой на два метра под земята функционира като „своеобразен оазис“. Предишни изследвания откриваха живот само в горните 30 сантиметра почва.

„За тези микроби най-важното е водата. Ако имат вода, те имат всичко необходимо, за да живеят“

Валежите в Атакама се случват само няколко пъти на век. Микроорганизмите обаче използват микроскопични водни частици върху солни кристали. Това откритие дава надежда за подобни процеси на Марс. Технологията SOLID играе ключова роля в тези изследвания. Инструментът идентифицира молекули, свързани с живи организми. Той използва около 300 антитела за откриване на протеини и захари. Устройството работи подобно на диагностични тестове за бременност.

CCD камера заснема получените биологични сигнатури за анализ. SOLID вече доказа своята ефективност при тестване в сурови условия. Според изследванията, маята от хляба и бирата оцелява при условията на Марс, което подчертава издръжливостта на микробите.

„Нашата хипотеза е, че микробите, изправени пред подобни екологични предизвикателства [на Земята и Марс], вероятно имат подобни молекулярни механизми и следователно би трябвало да произвеждат подобни биологични полимери или съединения.“

Условията на Марс остават по-екстремни от всяка земна пустиня. Температурите са ниски, а ултравиолетовото лъчение е интензивно. Виктор Паро твърди, че животът на повърхността е почти невъзможен. Затова вниманието се насочва към подпочвения слой. Микробите в Атакама оцеляват без слънчева светлина. Те използват химически източници на енергия като оцетна и мравчена киселина.

Допълнителни данни от NASA подкрепят тези научни хипотези. Роверът Perseverance откри глинени скали на 3.5 милиарда години в кратера Джезеро. Тези структури често се свързват с микробен живот на Земята. Пробите от Perseverance и Curiosity съдържат органични съединения и карбонати. Тези находки потвърждават съществуването на древни водни среди на Червената планета.

Учените подчертават, че е необходимо пробите да се върнат на Земята. Само така може да се направи окончателен анализ. Някои изследователи смятат, че признаците може да са небиологични. Екипът на NASA обаче вярва в биологичното обяснение на находките. Микробна екосистема на дълбочина от два метра променя изцяло стратегията за бъдещи мисии. Намирането на живот на повърхността на Марс е много трудно, което прави подземните сондажи приоритет за науката.