Животът на баба Стана след огнения ад в Трънско: От пепелта към надеждата

Опустошителните пожари в трънските села през лятото оставиха след себе си пепел и разруха. Днес баба Стана от село Рани луг се бори да възстанови своя живот. Нейният дом сега е само купчина разпилени тухли и обгорели стълби. Преди четири десетилетия в тази къща е кипял истински живот и радост.

Тука съм правила абитуриентския бал на децата, дъщерята тука се жени, годеж прави, именни дни на Гергьовден посрещахме, лятно време внуци сме гледали на ваканция. Имаше хубави моменти, ама сега изчезнаха, няма ги. И те това остана… спомен.

Пожарът в Трънско засегна общо 6 300 декара горски територии през изминалото горещо лято. Около 3 800 декара от тези площи са общински гори. Огънят унищожи напълно домовете на три семейства в региона. Баба Стана е сред най-тежко засегнатите жители на пограничното село.

Съпругът на възрастната жена вече не е сред живите. Единственият страж на миналото днес остава една зелена метална ограда. Тя е изработена от лента от стария местен завод.

Лента от завода, където е останало, сме правили веригата, това е останало, та за ограда си го направихме да си спомняме сега, че имаше завод. И аз, и мъжът ми и много, много от трънските села народът почти там изкара пенсия.

Тази лична трагедия е пример за надеждата, която е по-силна от пепелта. Баба Стана намира утеха в добротата на непознати хора. Десет екипа на пожарната участваха в гасенето на мащабния пожар. В борбата със стихията се включиха горски служители, земеделци и много доброволци.

Най-много на възрастната жена ѝ липсва нейната градина. Там тя е творяла с труд въпреки своите болежки.

Бях посадила тиквички, имаше зелен боб, дойде време да се берат, опожари се, нищо не остана.

Сред пълното унищожение в селото се случи и нещо необикновено. Пламъците преминаха съвсем близо до местната църква и гробището. Камбаната и вековният дъб обаче останаха напълно непокътнати от огъня.

Сигурно има нещо, някаква сила, която ги пази, така си го обяснявам по моему. Сега по цялото да гори огъня и това да стои цяло, нещо има.

Десетки къщи в Трънско бяха изпепелени от огнената стихия през изминалите месеци. Днес баба Стана обитава стария си апартамент. Тя го е напуснала преди 40 години заради къщата в Рани луг. Жилището е обновено изцяло благодарение на труда и средствата на доброволци.

Един от помагачите е пътувал чак от Стара Загора, за да помогне. Неговите думи са дали сили на баба Стана в най-трудния за нея момент.

Бабе, не се притеснявай, ние ще оправим всичко. Даже едното дойде от Стара Загора. Казва – пътувал съм, за да дойда до тук. Жал ми стана да пътува толкова.

Сърцето на жената остава в нейния изпепелен дом. Тя мечтае да посрещне следващия Великден в своята къща в Рани луг. Най-тежко засегнати от бедствието са три семейства в Трънско. Подкрепата на доброволците връща вярата на пострадалите в доброто.