Живот в руини: Милиони в окупираните украински територии оцеляват без ток, вода и отопление

Жителите в окупираните от Русия украински райони се борят за физическото си оцеляване при екстремни условия. Те са принудени да живеят на тъмно и студено, изправени пред критичен недостиг на храна и прясна вода. Руските сили контролират около 20 процента от територията на Украйна, където живеят между 3 и 5 милиона души. Ежедневието в тези зони е белязано от пълна липса на базови комунални услуги и достъп до качествено здравеопазване.

В град Авдеевка, превзет в началото на 2024 г., разрушенията са масови. Пустите улици са осеяни с изоставени сгради, а малкото останали жители се движат сред руините като призраци. Ситуацията в Алчевск, Луганска област, е също толкова тежка. Местните хора масово съобщават, че домовете им са останали без отопление в продължение на двата най-студени зимни месеца. Подобни кризи с енергийната мрежа не са изолирани случаи, като руски удари по инфраструктурата оставят цели градове без ток и отопление.

Назначените от Москва власти признават за огромните проблеми с топлоснабдяването в региона. Егор Ковалчук – ръководител на назначеното от Москва правителство на Луганската народна република – коментира ситуацията:

Имаме запушени радиатори и тръбопроводи, през които би трябвало да се осъществява пренос на топлина. Организирана е тяхната подмяна. През 2026 година се предвижда и реконструкция на цялостната система за топлоснабдяване.

Въпреки обещанията за нови жилища, темповете на строителство не успяват да компенсират мащабните разрушения. Жители на Мариупол наскоро публикуваха директен видеоапел към руския президент с искане за настаняване. Владимир Путин – президент на Русия – също признава трудностите в тези райони:

Знам колко е трудно за жителите на освободените градове и села. Има много неотложни проблеми, включително първостепенни жизненоважни въпроси за всеки човек – надеждно водоснабдяване, достъп до качествено здравеопазване и други. В същото време трябва да възстановим не само повреденото по време на боевете, но и да изградим наново инфраструктурата, за която никой не се е грижил дълги години. Затова беше стартирана мащабна програма за социално-икономическо развитие.

Кризата с водата е най-остра в Донецка област поради множество спукани водопроводи. Пред жилищните блокове са разположени водоноски, които обаче не смогват да задоволят нуждите на населението. Александър Породин, жител на Донецк, споделя:

Знаете ли, тук нямаме вода. Само благодарение на тази водоноска имаме вода. Около 20 мои приятели също идват тук.

Сергей Мокрий – заместник-генерален директор на завод „Донбаска вода“ – обяснява причините за недостига:

В последно време атаките срещу енергийната инфраструктура зачестиха. Нашите водоснабдителни съоръжения са директно свързани с енергийните обекти. Всяко прекъсване на електрозахранването води до прекъсване на водоснабдяването.

Данните от началото на 2026 г. показват продължаваща ескалация на конфликта. През януари 2026 г. руските сили са окупирали нови 275 кв. км територия, като се очаква общият прираст за годината да достигне 3300 кв. км. Около 6 милиона украинци остават в окупираните територии, като 40 процента от тях са пенсионери. Хуманитарната обстановка е критична, като в Мелитопол са затворени украинските болници и е въведена руската рубла. Липсата на лекарства е норма, а милиони хора прекараха зимата на 2025 г. в мазета без газ.

ООН отчита 19 хиляди депортирани деца и ръст на цивилните жертви с 37 процента през 2025 година. Human Rights Watch съобщава за масови обиски в Донецк и мъчения в лагери. В Луганск се провежда принудителна мобилизация с квоти от 1000 души седмично. Тези условия карат мнозина да губят надежда за скорошна нормализация. Дори далеч от фронта ситуацията остава тежка, като хиляди домакинства в Киев мръзнат поради липса на отопление.