„Живее ми се, но МЗ ги няма“: Пациенти с мускулна дистрофия се борят сами за живот
Николай, мъж от Калофер, страдащ от мускулна дистрофия тип Дюшен, живее вече 20 години благодарение на грижите на семейството си, тъй като държавата не покрива жизненоважните му медицински изделия за извънболнична помощ. НЗОК потвърждава, че не заплаща тези консумативи, а МЗ покрива лечението с медикаменти само за непълнолетни. Това се случва на фона на скорошното одобрение на нов медикамент за Дюшен в Европа.
Мъж от Калофер, страдащ от мускулна дистрофия тип Дюшен, живее вече 20 години благодарение на собствената си упоритост, отдадеността на родителите си и съпричастността на случайни хора. В тази борба за живот напълно липсва държавата, което е основен проблем за всички пациенти с това рядко заболяване в България. Основната пречка е фактът, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не заплаща медицински изделия за извънболнична помощ, които са жизненоважни за тези хора.
Николай е диагностициран с Дюшен на две години. Заболяването води до прогресивно отслабване на мускулатурата. На 18 години той спира да диша самостоятелно. Оттогава до днес На 18 години Николай спира да диша и оттогава е на апарат за обдишване. Баща му, Тодор Божиков, обяснява, че апаратът изпълнява ролята на негова диафрагма.
„Това е за него диафрагмата, с която диша. Без нея той не може да диша.“
— Тодор Божиков, баща
Личният лекар на Ники рядко го посещава, а търсенето на специализирана помощ е изключително трудно. Родителите са принудени да пътуват с цялата апаратура до София, като в много болници пациентът остава нежелан. Родителите на пациенти с мускулна дистрофия тип Дюшен настояват държавата да им осигури съдействие: рехабилитатори, обучения, логистика, както и закупуване на апаратура и консумативи. Те не искат пари, а подкрепа.
Майката на Николай, Теодора Божикова, описва трудността да се грижат за сина си без медицинско образование:
„Ние сме хора, които не сме учили медицина, Правиш нещо което изобщо не знаеш какво правиш, но се справяме.“
— Теодора Божикова, майка
От Министерството на здравеопазването (МЗ) обясниха, че покриват лечението с медикаменти единствено на непълнолетни пациенти. НЗОК потвърди пред БНТ, че медицинските изделия за извънболнична помощ за пациенти с тази диагноза не се заплащат. Това ограничаване на подкрепата води до остра критика от страна на пациентските организации.
Мускулната дистрофия тип Дюшен се среща у едно на 3500 новородени момчета в България. Въпреки че е рядко, заболяването има голямо социално и медицинско значение. В България има над 30 регистрирани пациенти с мускулна дистрофия тип Дюшен, които очакват достъп до нови терапии. Българският регистър се води в Клиниката по неврология на УБ „Александровска” и е част от глобалната мрежа TREAT-NMD.
От страна на Българското дружество по невромускулни заболявания се настоява за по-активна държавна политика и по-широк достъп до нови терапии, както и за подкрепа на семействата чрез обучение и рехабилитация. Казусът е особено актуален, тъй като съвсем наскоро, на 5 ноември 2025 г. Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) одобри новият медикамент гивиностат за лечение на Дюшен при пациенти над 6 години, което е важно развитие, макар лекарството все още да не е разрешено за употреба в България.
На фона на ограниченията, с единствения пръст, с който може да пише, Николай отправи своето послание към институциите:
„Живее ми се, но МЗ ги няма“
— Николай
