„Жена със сто лица“: Пазарджик отбелязва 80 години от рождението на Катя Паскалева
Драматично-кукленият театър „Константин Величков“ в Пазарджик отбелязва 80 години от рождението на Катя Паскалева с мащабна програма, озаглавена „Катя и театърът: незабравимото присъствие“. Ключово събитие е изложбата „Жена със сто лица“, представяща 130 фотографии и лични записки, както и новият спектакъл „Живот в роли“, включващ откъси от дневника ѝ. Паскалева е известна с ролята си в „Козият рог“ и е носител на множество престижни национални и международни награди.
Катя Паскалева в една от ролите й
Драматично-кукленият театър „Константин Величков“ в Пазарджик отдава почит на една от най-големите български актриси – Катя Паскалева. Поводът е 80 години от нейното рождение. Честването се провежда под общия наслов „Катя и театърът: незабравимото присъствие“, като днес бе открита мащабна изложба, посветена на нейния живот и творчество.
Централно място в събитието заема експозицията, която е озаглавена „Жена със сто лица“. В нея са представени близо 130 експоната. Посетителите имат възможност да видят множество фотографии, документи и лични записки, проследяващи както възхода, така и паденията в забележителната ѝ кариера. Изложбата е разположена във фоайето на театъра, където Катя Паскалева започва своя театрален път.
Паскалева оставя трайна следа не само на сцената, но и в киното. Тя е носителка на множество престижни награди, включително „Златна роза“ за женска роля във филма „Вилна зона“ (1976), както и международни отличия от кинофестивали в Панама (1972) и Брюксел (1973). Тя е известна най-вече с ролята си във филма „Козият рог“, считан за една от най-добрите български ленти в историята на киното.
Част от кулминацията на честването е премиерата на новия спектакъл „Живот в роли“. В него участват актьори както от трупата на пазарджишкия театър, така и гост-актьори. Спектакълът е структуриран така, че да пресъздаде артистичния и личния живот на Паскалева. В него са включени специално подбрани откъси от нейния личен дневник, което позволява на публиката да надникне дълбоко в преживяванията и мислите на актрисата.
Нейната театрална кариера, започнала в Пазарджик, продължава с десетилетия в София. В края на живота си тя подготвя моноспектакъла „Скитница“, който също е отражение на нейния дълъг артистичен път и сложни лични преживявания. Днес името ѝ е увековечено с улици в няколко български града, а на Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци, символизиращо нейното незабравимо присъствие в българската култура.
