Жан Моне: Бащата на еврозоната се жени в Москва по времето на Сталин

Жан Моне, наричан „бащата на еврозоната“, е човекът, който не се страхува от рискове. Той е визионер, посветил живота си на обединението на Европа. Роден в семейство на търговец на коняк, Моне многократно започва живота си отначало. Неговият стремеж към обединена Европа е постоянен.

Италианката Силвия приема съветско гражданство. Тя разтрогва първия си брак едностранно. Причината е любовта ѝ към Жан Моне. За да се ожени за любимата си жена, Моне предприема необичайна стъпка. Той сключва брак в Москва по време на сталинските репресии. Запознава се със Силвия през 1929 г. в Париж. Тя е с 19 години по-млада и омъжена. Разводът в Италия е забранен.

Решението идва от Лудвик Райхман, приятел на Моне. Райхман е директор на здравната секция на Лигата на нациите и основател на УНИЦЕФ. Той предлага Силвия да замине за Москва. Там тя приема съветско гражданство, анулирайки италианското. След това се развежда едностранно според съветските закони. Двамата влюбени осъществяват плана. Силвия заминава за Москва. Моне, който е в Шанхай, хваща Транссибирската железница. Пътува две седмици, за да пристигне при нея. Това се случва през 1934 г. Тогава се създава НКВД и започват сталинските репресии. Френският политик не се страхува. В мемоарите си той определя сватбата в Москва като „сделката на живота си“. Бракът им продължава 45 години, до смъртта му през 1979 г.

Жан Моне умира на 16 март 1979 г. на 90 години. Неговата богата биография е тясно свързана с европейското обединение. През 1958 г. Франция е в тежко финансово състояние. Моне помага на правителството да получи американска помощ. Тази помощ възстановява икономиката. След посещение във Вашингтон той пише бележка до премиера Феликс Гаяр. В нея Моне излага идеята за обща европейска парична система:

целта би била създаването на европейски финансов и паричен пазар с европейска банка и резервен фонд, съвместното използване на част от националните резерви, конвертируемостта на европейските валути, свободното движение на капитали между страните от общността и накрая установяването на „обща финансова политика“.

Тази идея се реализира 14 години по-късно. През целия си живот Моне се стреми към обединителни идеи. Той предлага съвместни доставки на Великобритания по време на Първата световна война. След Втората световна война предлага съвместна отбрана и политически действия. Великобритания обаче отказва ключови предложения. Тогава Моне се обръща към Германия.

Визионерските качества на Моне проличават още през Първата световна война. Освободен от военна служба, той търси начин да помогне. Предлага на премиера съвместни доставки за Франция и Великобритания. Баща му го предупреждава, че е твърде млад. Младият Жан не се отказва. Успява да се срещне с министър-председателя. Резултатът е наднационална сделка. Лондон и Париж действат в синхрон. Общите им структури се разпускат след края на войната. Това разочарова Моне, който смята, че те имат място и в мирно време.

Той обаче не се отчайва. Бързо става фактор в снабдяването на следвоенна Германия. Участва и в управлението на Рейнска област. През 1919 г. Моне участва в създаването на Обществото на народите (ОН). Избран е за заместник генерален секретар на 31 години. Недоволен от „националния егоизъм“, Моне подава оставка от ОН през 1922 г. Преди това, едва 16-годишен, напуска родния Коняк. Заминава за Лондон, за да стажува във фирмата на баща си. След ОН се завръща в Коняк. Целта му е да спаси семейния бизнес от фалит, причинен от американския сух режим. Убеждава баща си да промени асортимента. Но Моне бързо губи интерес към тази работа.

През 1926 г. приема оферта от американската инвестиционна банка „Блеър & ко“. Открива неин офис в Париж. Като банкер играе роля в спасяването на полската злота и румънската лея. Осигурява им държавни заеми. По-късно работи в САЩ като вицепрезидент в банка „Трансамерика“. Печели много пари, но без удоволствие. Губи ги без съжаление. Приоритетът му е да се ожени за Силвия. Напуска САЩ и отива в Шанхай като частен бизнесмен. Китайците го молят да привлече чуждестранен капитал. Моне успява благодарение на контактите си от ОН.

По същото време Хитлер се издига в Германия. Моне е сред първите, които предупреждават за опасностите от националсоциализма. Заселва се отново в САЩ. Следи събитията в Европа. Притеснен е от слабата бойна способност на френската авиация. Моне става посредник между Париж и американския президент Франклин Рузвелт. Преговаря с администрацията му, за да заобиколят закона за неутралитет. Целта е Франция да закупи 400 самолета. Процедурите се забавят. Германия окупира Франция. Договорът пропада.

Моне не се отчайва. Убеждава ген. Дьо Гол и Уинстън Чърчил за сливане на двете страни. Предлага единен парламент и армия. Целта е да се противопоставят на Берлин. Късметът отново изневерява. В деня на сключването на пакта, премиерът е сменен. Новият премиер Филип Петен предлага примирие на Хитлер. Моне за пореден път е разочарован от „националния егоизъм“. Отново заминава за Вашингтон. Там се съсредоточава върху производството на оръжие за съюзниците.

През 1943 г. Моне участва в създаването на Френския национален комитет за освобождение в Алжир. Отговаря за превъоръжаването и доставките на гориво. През следващата година получава помощ по програмата „ленд-лийз“. Тя е важна за възстановяването на Франция. В бележка от 5 август 1943 г. той пише, че

страните на Европа са твърде малки, за да осигурят просперитет на своите народи (…) и се нуждаят от по-големи пазари (…)

Той продължава борбата си за постепенно обединяване на Европа.

След войната ген. Дьо Гол му възлага да ръководи възстановяването на френската икономика. Моне разпределя средствата по плана „Маршал“. Тогава се избистря идеята за Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Тя е дело на Моне. Целта е обща основа за икономическо развитие. Това е първи етап на федерализацията в Европа. Канцлерът Конрад Аденауер приема. ЕОВС е създадена през 1951 г. чрез Парижкия договор. Към нея се присъединяват Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Жан Моне е първият председател на Върховния орган на ЕОВС (1952-1954 г.).

През 1950 г. войната в Корея повдига въпроса за обща европейска армия. Предлага се Европейска отбранителна общност (ЕОО). Френският парламент обаче отхвърля идеята. Моне е разочарован. Пет години по-късно той убеждава партии и профсъюзи да участват в Комитет за действие за Съединени европейски щати. Те получават финансиране от фондация „Форд“. Целта е да преодолеят изоставането на Европа в ядрената енергетика. Това става чрез програма Евратом за енергийна независимост. Президентът Дьо Гол се противопоставя на свързването на европейските страни. Той е против общата селскостопанска политика и включването на Великобритания.

Моне има дълга история с Обединеното кралство. Убеждава Лондон да поднови кандидатурата си в общността през 1967 г. Той е тясно обвързан и с американците. Президентът Джон Кенеди признава приноса му. Благодарение на Жан Моне Европа постига повече единство за 20 години, отколкото за хилядолетия. Моне иска по-тясно свързване на Стария континент със САЩ. След убийството на Кенеди тази идея пропада. Но европейският паричен съюз остава. Жан Моне го предлага официално през 1972 г. Съветът на министрите на страните-членки обаче парира намеренията му. За пореден път Моне се сблъсква с националния консерватизъм.

В крайна сметка усилията му не са напразни. Днес 21 държави се разплащат в евро. 9 май е приета за Ден на Европа в чест на Декларацията на Шуман от 1950 г. Методът „Моне“ предполага постепенно обединяване чрез малки стъпки. Той включва прехвърляне на суверенитет към наднационални органи. Жан Моне е сред инициаторите на Евратом и Европейската икономическа общност (ЕИО), създадени през 1957 г. През 1963 г. Моне е удостоен с американския Президентски орден за свобода. През 1976 г. на срещата на върха на ЕИО в Люксембург той е удостоен със званието „Почетен гражданин на Европа“.