„Жал ни е да го харчим“: Малките населени места пазят еврото, пазаруват с левове

Жители на врачанското село Голямо Пещене изпитват притеснения относно новата валута. Въпреки че вече притежават евробанкноти от пенсиите си, те избягват да ги използват. Основен страх е попадането на фалшификати, както и нежеланието да се разделят с „новичките“ евро.

През ноември местните се запознаха за първи път с еврото. Днес, въпреки наличието му, те предпочитат да плащат с левове. Този подход не е изолиран. В много други малки населени места в България хората също масово плащат в левове. Те пазят евровите банкноти за „черни дни“, което показва предпазлив преход на национално ниво.

– От село еврото вземах. – Ма не си взимал с евро от магазина нищо бе. – Е не съм вземал. – Ми тя това те пита. – Що ми е жал да ги давам, жал ми е да ги харча.

Местните не бързат да обменят левовете си. Ангел Аврамов, жител на селото, подчертава, че имат шест месеца срок за обмяна. Той отбелязва, че в селото все още се работи основно с левове. Според него, еврото не е навлязло масово в джоба на всеки българин, за да свикнат хората с него. Подобна ситуация се наблюдава и в други села от Северозападна България.

Ангел Аврамов: „Шест месеца има време. Ти ми дай български, па я кога ще ги сменувам, си права сметка. Ние работим по принцип още у село с лева. Ние не може да го преживеем тава още защо не е влезнало масово в джоба на всеки българин, та да може да свикне с тая работа. Абе я му викам „сакам да ми върнеш евро, вика е от къде да ти го взема – немам“. И кво да правим и дава си ми левове, давам му левове и край.“

Герго Иванов, също жител на Голямо Пещене, споделя, че пазят еврото, защото е „новички, новички и непипани“. Те продължават да харчат левове. В села като Хотница и Русаля край Велико Търново пенсионерите също разполагат с евро, но пазаруват в левове. При плащане с левове често получават ресто в евро, което бързо изчерпва евробанкнотите в малките магазини.

Герго Иванов: „А па ние си държиме еврото, че са новички, новички и непипани и си арчим още левчета. И идеш у градината копнеш, извадиш бурканчето и на магазина. Как в магазина ще има евро, като му ги не даваш евро. Не става.“

Хората се оплакват, че не знаят как да разпознават фалшиви банкноти. Те споделят свои методи за проверка. Ангел Аврамов и Лазар Лазаров описват как опипват ръба на банкнотата за грапавина. Герго Иванов сравнява усещането с „минало през матрица, та е назъбено“. В населени места без постоянна поща, като смолянското село Бостина, полиция и кметове инструктират възрастните да обменят пари само през официални канали, за да се избегнат измами. Информационни кампании напомнят и за проверка на защитните елементи.

Друго притеснение е спекулацията с цените. Ангел Аврамов изразява опасения, че България е на последно място по класации, но „варшка“ другите с цени. Герго Иванов му опонира, че икономически страната ни е на пето място в Европа.

Ангел Аврамов: „На последно място сме у класациите навсякъде за всичко, а с цените ги варшкаме ония ора, значи сме по-умни от тех.“

Ангел Аврамов повдига въпроса защо България „се натиска“ за еврото, след като седем държави от ЕС не са го приели. Герго Иванов отговаря с въпрос от колко години сме кандидати за еврото. Споровете около еврото продължават, често гарнирани с дневна доза белот в пенсионерския клуб. В селата от община Айтос, например, кметовете описват приемането на еврото като „спокойно“ и очакват то да доминира след изплащането на пенсиите, което е в контраст със скептицизма в Голямо Пещене.