Зеленски: Ударите ни свиха руския нефтен капацитет с 20%; Лукойл продава активи заради санкциите
Президентът Володимир Зеленски заяви, че украинските далекобойни удари са ограничили капацитета за преработка на руски петрол с 20%. Това идва на фона на нови американски санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“, които влизат в сила на 21 ноември и принудиха „Лукойл“ да обяви продажбата на международните си активи, включително рафинерии в България и Румъния. Зеленски призова Китай да последва примера на Индия и да намали вноса на руска енергия.
Украинските далекобойни удари по руски рафинерии са ограничили капацитета за преработка на суров петрол на Москва с 20%. Това заяви президентът на Украйна Володимир Зеленски, който призова Индия и Китай незабавно да спрат да купуват руска енергия.
Според Зеленски, над 90 процента от тези дълбоки атаки са извършени с оръжия, произведени в Украйна. Страната се нуждае от допълнителна помощ от чужбина, за да произвежда повече далекобойни ракети. Изследванията показват, че общата загуба на капацитет за производство на гориво може да достига дори 22-27%, което води до сериозни проблеми с вътрешните доставки и покачване на цените на руския пазар. Украйна използва предимно оръжия, произведени в страната, като ракетите „Фламинго“ и „Рута“, за да осъществява тези удари.
Ефективността на атаките е видна. На 28 октомври, например, украински дронове поразиха нефтопреработвателната рафинерия „Башнефт“ в Уфа. Това беше третият удар дълбоко в руската територия само за един месец. Преди това, една от най-големите петролни рафинерии в Русия – „Киришинефтеоргсинтез“ в Ленинградска област, също беше атакувана с дронове.
В отговор на засилените удари, Русия започна призовка на резервисти за защита на критичната инфраструктура и жизненоважни обекти в страната. Украинските удари са намалили руския капацитет за рафиниране на петрол с 20%, според президента Зеленски.
Санкциите срещу Лукойл и Роснефт
Натискът върху руския енергиен сектор се засилва и на международната сцена. Миналата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви санкции срещу руските петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“. Те трябва да влязат в сила на 21 ноември и носят заплаха от вторични санкции срещу чуждестранните банки, които обработват техните транзакции.
Американските санкции целят да ограничат продажбите на „Лукойл“ и „Роснефт“ към Индия и Китай. Русия пренасочи петролните си потоци към Азия, след като Европейският съюз забрани по-голямата част от вноса на руски петрол по море.
В отговор на мерките, „Лукойл“ обяви, че продава международните си активи. Дружеството държи дялове в петролни и газови проекти в 11 държави. „Лукойл“ притежава рафинерии в България и Румъния, както и 45% дял в рафинерия в Нидерландия. Междувременно, правителството в Берлин пое контрол върху дела на „Роснефт“ в рафинерия в Шведт, Германия, като съоръжението вече не изпраща приходи на компанията-майка.
Фокус върху азиатските пазари
Зеленски насочва вниманието към азиатските държави, които остават основни купувачи на руски енергийни ресурси. Той се надява, че срещата на президента Тръмп със Си Дзинпин в Южна Корея ще доведе до по-нататъшно намаляване на покупките на руски суров петрол от Китай.
„Виждаме реакция от Индия, която официално заяви, че ще намали вноса на руски петрол. Това е важно. Сега на ред е Китай, който е основен вносител на руски енергийни ресурси. Ако президентът Тръмп успее да постигне разбирателство с Китай за намаляване на вноса на руски енергоизточници, смятам, че това ще помогне на всички нас.“
— Володимир Зеленски, президент на Украйна
САЩ и Украйна работят заедно за ограничаване на приходите на Русия от петрол, като американските санкции целят да ограничат продажбите към Индия и Китай. Украинските удари и международният натиск показват, че капацитетът за рафиниране на Москва и приходите ѝ са под сериозна заплаха. Над 90% от дълбоките удари са осъществени с украинско оръжие. Русия отговаря на заплахата с мобилизация на резервисти за защита на критичната инфраструктура.
