Зеленски призова за спиране на ударите, докато мирните преговори напредват
Украинският президент Володимир Зеленски призова за спиране на ударите по Украйна на фона на напредващите мирни преговори. Новият 19-точков мирен план, разработен със САЩ, е значително преработен. Предстои видеоконферентна среща на „Коалицията на желаещите“.
Украинският президент Володимир Зеленски призова за незабавно спиране на ударите по Украйна, ако мирните преговори продължат. Призивът идва след поредна нощ на масиран обстрел срещу Киев и други украински градове, при който загинаха поне четирима души. По-късно днес се очаква видеоконферентна среща на т.нар. „Коалиция на желаещите“, групата държави, подкрепящи Украйна.
Зеленски обяви, че предложеният мирен план за Украйна е претърпял значителни поправки. Първоначалният план от 28 точки, който се обсъжда със САЩ и Европа, вече съдържа по-малко елементи след включването на „много правилни елементи“, по думите на президента. Той изрази очакване да обсъди най-чувствителните точки с американския президент Доналд Тръмп.
Въпреки информациите за предстояща среща между Зеленски и Тръмп тази седмица, Белият дом отрече подобни планове. Говорителката Карълайн Левит обаче потвърди, че остават само няколко спорни точки в мирния план. Първият заместник-министър на външните работи на Украйна, Серхий Кислиця, съобщи на 24 ноември 2025 г., че в Женева САЩ и Украйна са разработили нов проект за мирно споразумение от 19 точки. Този нов проект е значително преработен спрямо първоначалния 28-точков план и оставя само няколко нерешени въпроса за президентите Зеленски и Тръмп.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп даде знак, че „може би се случва нещо много добро“ в хода на преговорите за мир в Украйна. Коментарът му, съобщен от Би Би Си, дойде ден след като той разкритикува украинското правителство за „нулева благодарност“ към американската подкрепа. Тръмп също така обвини европейските държави, че продължават да купуват руски петрол въпреки санкциите. В понеделник обаче републиканецът беше доста по-оптимистичен за напредъка в преговорите.
Делегациите на Вашингтон и Киев, които се срещнаха в неделя в Женева, са успели да намерят общ език. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че дискусиите в швейцарския град са се оказали „най-продуктивната и смислена среща досега“, а според Андрий Ермак, шефът на кабинета на Володимир Зеленски, „нещата се движат към справедлив и траен мир“.
Сред важните моменти по време на преговорите в Женева беше контрапредложението за мир в Украйна, изготвено от Великобритания, Франция и Германия. То представлява изменена версия на първоначалния план на Тръмп от 28 точки, който отначало беше силно критикуван от ЕС, тъй като изискваше много отстъпки от Киев и е по-благоприятен за Москва. Европейските страни излязоха с контрапредложение за мирен план от 24 точки, който предвижда пълно и безусловно прекратяване на огъня. Този план включва гаранции за сигурност на Украйна от САЩ по модел на НАТО, връщане на отвлечени деца и затворници, украински контрол над ключови енергийни обекти и възстановяване на страната с финансиране от замразени руски активи.
Основните разлики в документите обхващат отстъпките на територии от страна на Украйна, намаляването на числеността на армията, потенциалното членство в НАТО и гаранциите за сигурност. Докато в първия план се твърдеше, че Крим, Луганск и Донецк ще бъдат признати за де факто руски, включително от САЩ, в европейския вариант се казва:
„Украйна се ангажира да не възстановява окупираната си суверенна територия с военни средства“, но „преговорите за териториални размени ще започнат от линията на контакт“.
В новата версия украинската армия се предвижда да бъде 800 хил. души, а не 600 хил. Липсва и цяла точка, която гласеше: „Русия няма да нападне съседите си и НАТО няма да се разширява повече“. Промяната в текстовете за гаранциите за сигурност сега пък ясно включва формулировката „гаранция от САЩ, която отразява член 5“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия не е получила подробности за мирните преговори в Женева. В Москва едва ли са доволни, че в новия план няма „де факто руски територии“, а по време на срещата на върха на „Кримската платформа“ в Стокхолм Зеленски заяви:
„Путин иска правно признаване на това, което е откраднал“, и допълни, че ще се търсят „компромиси, които ще ни укрепват, а не отслабват“.
Според бившия заместник-външен министър Любомир Кючуков, Украйна е изправена пред избора между „лош мир“ и „по-лош мир“ – продължаване на войната с още жертви или компромис с териториите. Той подчерта, че планът на Тръмп е изцяло американски и отразява логиката на поведението на САЩ в международните отношения, като разпределя задачи и на Европейския съюз, и на НАТО, и на Световната банка. „Ясно се виждат и американските бизнес интереси, както и персоналната амбиция на Тръмп да се позиционира като посредник за мир“, добави Кючуков.
Основните спорни въпроси остават териториалните въпроси и ролята на НАТО, които ще трябва да бъдат решени от президентите Зеленски и Тръмп. Новият мирен план е резултат от сложен дипломатически процес, в който американската страна е била отворена за предложенията на Украйна и е взела под внимание почти всички украински предложения, включително отказ от обсъждане на намаляване на числеността на украинската армия. Тръмп изрази предпазлив оптимизъм за напредъка в преговорите, но предупреди да не се вярва на новините, докато не се видят конкретни резултати.
