Засилват х 4 санирането – сега безплатно, после с 30% грант и заеми с 1% лихва
България засилва темпото на саниране с нови финансови инструменти. До 2035 г. обновените сгради ще достигнат 16%. Програмата предвижда безплатно саниране сега и грантове от 30% със заеми от 1% лихва в бъдеще.
По всички програми за саниране, действали досега в България, са обновени изцяло само 4% от блоковете, а ЕС иска от нас до 2035 г. да сме обновили поне 16%. СНИМКА: “24 ЧАСА” При нежилищния сектор предимство при санирането ще имат детските градини, училищата и държавните болници. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА 100% финансиране на санирането все още има, но занапред фондовете ще покриват около 30% от необходимите средства. За остатъка банките ще отпускат заеми с 1% лихва. Регионалният министър Николай Найденов (в средата) и заместничката му Дора Янкова представиха стратегията в понеделник. СНИМКА: АВТОРЪТ
България увеличава темпото на енергийното обновяване четирикратно през следващото десетилетие. Националната стратегия за сградния фонд предвижда мащабни инвестиции до 2050 година. До 2035 година делът на санираните сгради ще нарасне от 4% на 16%. Първоначално държавата запазва напълно безплатния модел за многофамилните жилищни сгради. Впоследствие финансирането ще премине към комбинация от грантове и нисколихвени заеми.
Служебният министър на регионалното развитие Николай Найденов представи официално проекта за стратегията. България вече изпрати документа за съгласуване с Европейската комисия. Страната ни е сред първите седем държави с разработен план за декарбонизация. Новата програма за декарбонизация ще обедини различните финансови източници. Очаква се окончателното одобрение на документа да се случи до два месеца.
За енергийно обновяване на жилищните сгради са нужни 11 млрд. евро. Допълнителни 8 млрд. евро ще бъдат насочени към нежилищния фонд до 2035 година. Националният фонд за декарбонизация ще поеме управлението на всички дейности. Институцията ще избере своя фонд-мениджър до края на април. Този фонд ще оперира с приходи от търговията с емисии и европейски средства.
Българската банка за развитие (ББР) поема ключова роля в спасяването на европейско финансиране. Европейската комисия разреши на банката да управлява 454 жилищни сгради по ПВУ. Това решение ще запази 246.5 млн. евро за българските граждани. Срокът за приключване на строителните дейности се удължава до края на 2029 г. Етап 2 на националната програма става изцяло безплатен за собствениците.
Зам.-министърката на регионалното развитие Дора Янкова потвърди отпадането на 20% съфинансиране. Държавата ще върне събраните средства на сдруженията на собствениците. През юни 2026 г. стартира втората национална програма за енергийна ефективност. Тя разполага с бюджет от над 1,248 млрд. евро за следващите три години. Програмата цели обновяването на значителна част от сградния фонд.
Стратегията въвежда иновативни финансови механизми за бъдещите етапи на саниране. Декарбонизационният фонд ще гарантира потребителски кредити пред търговските банки в страната. Гражданите ще могат да теглят заеми само с 1% лихва за своите проекти. Фондът ще покрива разликата до средните пазарни нива от над 9%. Това ще гарантира достъпност на енергийната ефективност за всяко домакинство.
Експертите предлагат грантов компонент за стимулиране на обновяването. Един от авторите на стратегията Драгомир Цанев посочва конкретни параметри за финансирането.
В стратегията няма подробности за начините, по които ще се финансира това енергийно обновяване, но според един от авторите на стратегията – Драгомир Цанев, това ще стане с помощта на нови финансови инструменти.
Реалностите са за около 30% от необходимата сума, за да може повече хора да имат достъп до средствата за саниране и така да се изпълнят целите на стратегията.
Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев обяви разширяване на обхвата. Програмата вече включва целево финансиране за еднофамилни къщи в цялата страна. Над 1 милион къщи в България се нуждаят от енергийно подобрение. До средата на 2026 г. ще стартират ваучери до 20 000 лв. Те ще покриват разходи за изолация, дограма и ВЕИ инсталации.
Енергийно бедните семейства ще ползват специални привилегии при кандидатстване за средства. Държавата ще осигури 100% покриване на разходите за тези уязвими групи. Социалният климатичен фонд предвижда 768 млн. евро за енергийна ефективност на жилища. Около 200 млн. евро от тях са заделени специално за еднофамилни постройки. Предимство ще имат лицата, които получават социални помощи за отопление.
За улеснение на гражданите ще бъдат създадени центрове за техническа помощ. Тези структури ще работят на принципа „едно гише“ във всеки областен град. Специалисти ще помагат на хората при попълване на документите за кандидатстване. Центровете ще съдействат при избора на сертифицирани одитори и строителни фирми. Стратегията предвижда такива офиси на всеки 80 хиляди души население.
Общият наличен ресурс за обновяване в момента е около 3,5 млрд. евро. Тази сума включва средства от ПВУ и националния бюджет до 2030 година. Държавата трябва да осигури още 7 млрд. евро за постигане на целите. Премиерът Росен Желязков и министърът Жечко Станков подчертават икономическия ефект от мерките. Програмите ще намалят сметките за електричество и ще подобрят енергийния баланс.
Декарбонизационният фонд ще разчита на устойчиви приходоизточници през годините. Законът вече изисква 25% от средствата от парникови квоти да отиват в него. Това осигурява между 200 и 300 милиона евро годишно за енергийни проекти. До 2050 година стратегията предвижда обновяване на общо 82 хиляди блока. Енергийната трансформация ще преобрази жилищния облик на българските градове и села.
