Защо Шопенхауер спря да преподава: Празни зали срещу пълни аудитории

Артур Шопенхауер, познат като мрачен песимист, изостави университетската кариера. Причината? На лекциите му почти не идвали студенти. Това се случва 165 години след смъртта му. За него често говорят като за философ, вдъхновил „тъмни умове“ като Ницше и Вагнер. Някои дори го определят като „апологет на фашизма“.

„Той вдъхнови „тъмни умове“ като Ницше и Вагнер, и дори може да срещнете определения като това, че е „апологет на фашизма“.

— Описание на неговото наследство

Шопенхауер е германски философ от епохата на революциите. Той развива идеи, стъпвайки на мислители като Кант, Хегел, Аристотел, Платон и Спиноза. Създава собствена философия. Според него човечеството е под влиянието на неразумна Воля. Тази Воля е лишена от мисъл и цел. Това изглежда обезпокоително.

Философът завършва Гьотингенския и Хумболтовия университети. Той преподава в последния. Интересите му обхващат метафизика, естетика, етика, феноменология, психология и морал. Песимизмът му идва от разбирането, че животът е постоянно разочарование. Хората безсилно се опитват да осъществят желанията си. Тези желания са безкрайни. Удовлетворението е временно.

Единственото облекчение според него идва от естетическото съзерцание. То най-добре се постига чрез изкуствата. Особено силно въздействие има музиката. Тя предлага временно освобождение от страданието. Шопенхауер смята страданието за същността на човешкия живот. То се увеличава с познанието.

Артур Шопенхауер е роден през 1788 г. в Данциг. Баща му е богат търговец. Когато бащата умира, младият Артур поема бизнеса. Той увеличава фамилното богатство. Въпреки успеха, той не се чувства удовлетворен. Не иска да се занимава с търговия.

След три години той записва Берлинския университет. Там слуша лекциите на Фихте. Идеите на Фихте го провокират да мисли в обратна посока. Той започва да изучава източна философия. Разширява кръгозора си с ученията на древните индуси, будизма, Ведите и Упанишадите.

През 1813 г. Шопенхауер защитава докторска дисертация. Следващата година започва работа по основния си труд „Светът като воля и представа“. Книгата е завършена през 1818 г. Тя се смята за фундаментална.

На 32 години Шопенхауер става преподавател в Берлинския университет. Там по същото време работи и Хегел. Между двамата възниква съперничество. Шопенхауер открито критикува Хегел. Той го нарича „скучен“ и „самонадеян“. Въпреки това, аудиториите на Хегел винаги били пълни. При Шопенхауер почти никой не идвал.

„Шопенхауер открито наричал Хегел „скучен“ и „самонадеян“.

— Исторически сведения

Вероятно именно този факт става главната причина той да напусне университета. Оттогава нататък Шопенхауер се издържа от парите от наследството си. Той продължава да развива философията си сам.