Нобелови награди 2025: Защо учените са с бели коси?

Време за четене: 4 мин. • 14 октомври 2025

Възможно ли е 17-годишен младеж да получи Нобел за физика или медицина, подобно на Малала Юсуфзай, отличена с наградата за мир? Статистиката показва, че това е невъзможно в научните дисциплини. Научните „Нобели“ обикновено се връчват на изследователи с напреднала възраст. Обяснението е логично: за постигане на пробив, достоен за наградата, са необходими години, дори десетилетия, във физиологията и медицината, физиката и химията. Повечето от тазгодишните разработки са започнати още в началото на настоящия век, а някои дори по-рано.

Статистиката потвърждава тази тенденция. До 1940 г. научните награди са връчвани 20 или повече години след оригиналното откритие в 11% от случаите във физиката, 15% в химията и 24% в медицината. Днес този период се е удължил драстично. След 1985 г. забавянето от 20 или повече години между откритието и наградата засяга 60% от приза по физика, 52% по химия и 45% по медицина. Напредналата възраст на победителите далеч не е случайна.

Демографски данни за 2025 г.

През 2025 г. лауреатите в трите научни категории са общо девет. Най-младият лауреат е 60-годишният Омар Яги, а най-възрастният е 88-годишният Ричард Робсън, и двамата нобелисти по химия. Всички останали призьори попадат в този възрастов диапазон. Наблюдателите отбелязват и други констатации, включително силното географско присъствие на САЩ: повече от половината носители са американци или чужденци, работещи в САЩ.

Доминацията на мъжете също е смазваща. От деветте призьора в научните категории през 2025 г. жената е само една – нобелистката по медицина Мери Бранкоу, която е на 64 години. Шансът за отличие се увеличава според избора на област: медицината проявява особен интерес към генетичните изследвания, докато физиката се фокусира върху безкрайно малкото (физика на елементарните частици) или безкрайно голямото (Космоса). Химиците имат по-голяма свобода на избор. Общото е, че всички открития от 2025 г. отварят перспективи за лечение на тежки болести, развитие на технологиите и решаване на глобални проблеми като климатичните промени.

Медицина: Охранителите на имунната система

Нобеловата награда за физиология и медицина отиде при американците Мери Бранкоу и Фред Рамсдел (и двамата на 64 г.), и японеца Шимон Сакагуши (74 г.). Тези учени бяха отличени за пробив в процеса, който води до контрол над автоимунните заболявания, като са разкрили механизъм, който не позволява на имунната система да атакува собствените органи и тъкани.

Триото идентифицира регулаторните Т-лимфоцити – „охранителите на имунната система“, както и гена Foxp3, който режисира тяхното развитие. Според официалната формулировка наградата е за:

„революционните им разработки върху периферната имунна толерантност“

— Официалната формулировка

Сакагуши прави първото ключово откритие през 1995 г., доказвайки съществуването на този неизвестен клас имунни клетки. По-късно, през 2003 г., Бранкоу и Рамсдел откриват мутация в гена Foxp3, която обяснява уязвимостта към автоимунни заболявания. Две години след това Сакагуши свързва тези открития, доказвайки, че Foxp3 управлява регулаторните Т-клетки, осигурявайки толерантността на имунната система към собствените тъкани. Откритията им вече са в основата на нови методи за лечение срещу автоимунни заболявания, рак и усложнения след трансплантация на органи.

Химия: Молекулярните гъби на XXI век

Нобелът за химия бе присъден на японеца Сусуми Китагава (74 г.), британеца Ричард Робсън (88 г.) и американо-йорданеца Омар Яги (60 г.) за техния принос в разработването на метало-органичните комплекси (MOF) – ново семейство материали, известни като „молекулярни гъби“ заради нечуваните си свойства за поглъщане.

Тези порести хибридни структури се състоят от метални йони (алуминий, желязо, кобалт) и отрицателно заредени органични съединения. Един грам от метало-органичните комплекси (MOF) може да предложи вътрешна повърхност, равна на хиляди квадратни метри, сравнима с повърхността на футболен стадион. До момента са синтезирани над 130 000 структури на MOF.

Началото е поставено от Ричард Робсън през 1980 г., но неговите първи кристали са били крехки. Китагава (1997 г.) и Яги (1999 г.) успяват да стабилизират конструкцията, доказвайки, че тя е повече от лабораторна причудливост. Яги постига съединение, стабилно при 300°C. Днес MOF имат многобройни индустриални приложения, включително улавяне на вода от въздуха, пленяване на въглероден диоксид от емисии и катализиране на химични реакции.

Физика: Квантова система в човешка длан

Лауреатите по физика – британецът Джон Кларк, французинът Мишел Деворе и американецът Джон Мартинис (всички работещи в САЩ) – демонстрираха макроскопично квантово-механично тунелиране и квантизиране на нивата на енергия в система, която може да бъде държана в ръка. Техните експерименти с електрически вериги, проведени още в края на 80-те години на миналия век, откриват възможности за разработване на следващото поколение квантови технологии.

Традиционната физика смята за невъзможно преминаването на частици през енергетични бариери, явление, известно като квантово тунелиране. Голямата заслуга на Кларк, Деворе и Мартинис е, че те успяват да докажат, че квантовото тунелиране може да се възпроизведе в електрически вериги от няколко сантиметра. Работата им е в основата на свръхпроводящите кюбити (квантови битове) – ключов елемент на бъдещите технологии.

Нобеловият комитет отбеляза, че откритието е критично:

„Нобеловата награда по физика тази година открива възможности за разработка на следващото поколение квантови технологии. Включително квантовата криптография, квантовите компютри и квантовите датчици“

— Нобеловият комитет

Джон Мартинис (67 г.) до 2020 г. е бил ръководител на лабораторията за квантов изкуствен интелект на „Гугъл“ и е част от екипа, създал „квантовия суперкомпютър“ през 2019 г. Мишел Деворе (72 г.) също е главен научен сътрудник към отдела по квантов изкуствен интелект на „Гугъл“.