Защо българската държавност започва през 632 г., а не с хан Аспарух
Историците настояват, че началото на българската държавност е през 632 г. с основаването на Велика България от хан Кубрат, а не през 681 г. с хан Аспарух. Доказателствата от гроба на Кубрат и международното признание от Византия потвърждават, че Велика България е била държава, а не племенен съюз. Впоследствие държавността има двойно начало – Аспарухова и Куберова България, които се обединяват.
Хан Аспарух преминава река Дунав ХУДОЖНИК: ДИМИТЪР ГЮДЖЕНОВ
Историческата теза, че българската държавност води началото си от периода 680-681 г., когато хан Аспарух пристига при делтата на Дунав и се създава Първото българско царство, е поставена под сериозно съмнение. Според анализатори, началото на държавността е много по-ранно, а именно през 632 година.
Няма основателни аргументи срещу твърдението, че България е създадена през 632 г. Събитията от края на VII век не представляват раждането на българската държава. Те са свързани с преместването на държавния център, но не и с нейното основаване.
Началото на първата българска империя
Можем да свържем началото на държавността със старата Велика България на хан Кубрат. През 632 г. Кубрат отхвърля зависимостта от аварите. Той на практика създава първата българска империя. Дори византийският император Ираклий признава тази държава, като дава на Кубрат титлата патриций и сключва мирен договор. Това допълнително подчертава международното признание на държавността още тогава.
Историческите данни и археологическите находки опровергават по-старите виждания. Навремето марксистко-ленинската историография е определяла Велика България само като племенен съюз. Съвременните изследвания и открития обаче доказват, че това е била пълноценна държава. Откритието от Мала Перешчепина, където е гробът на Кубрат, включва печати с монограми на гръцки език, което показва, че той е бил владетел на държава. Поради тази причина, приемането на 632 г. за начало на българската държавност е напълно основателно.
Преместване на центъра, а не основаване
Няма такова събитие като „основаване на Дунавска България“ през 681 г. Това е било преместване на държавния център, а не създаване на нова държава. В известен смисъл, Аспарух запазва много съществена част от старите земи на Велика България. В знаменития филм за хан Аспарух съществува един комичен момент, в който се произнася фразата „да обявим държавата“. Според анализаторите, в действителност не е имало нищо подобно.
Много по-важно е да се проследи държавническата енергия, която Кубратова България притежава. Тази енергия води до раждането не само на Дунавска България, но и на Волжка България – днешните области Татарстан, Чувашия и околните територии. Хан Кубрат има петима синове: Аспарух, Кубер, Алцек, Котраг и Батбаян. Дори Батбаян, който остава под властта на хазарите, на практика запазва автономия.
Двойното начало на българската държавност
Историците настояват, че не бива да се забравя и хан Кубер. Българската държавност има двойно начало. Това са Аспарухова България и Куберова България, локализирана в днешна Македония. Впоследствие тези две държави се обединяват в едно общо държавно тяло. По този начин, наследството на Кубрат се разпростира и запазва в различни форми след разпадането на Велика България.
Историческите и археологическите данни ясно доказват, че Велика България е била утвърдена държава още от 632 г., водила е войни с хазарите и аварите за своето утвърждаване и е имала международно признание. Приемането на християнството от Кубрат и неговите наследници е било условие за получаване на византийски титли, което подчертава статута им. Традиционната историография, която приема 681 г., все повече отстъпва място на по-обоснованата теза за 632 г.
