Защо българите напускат дома все по-рано: Нова тенденция в Евростат?

Българите започват да живеят самостоятелно средно на 28,2 години, разкриват данни от проучване на Евростат за 2024 г. Това е значително намаление спрямо предишни години – 30 години през 2023 г. и 30,3 години през 2022 г., което доказва нова низходяща тенденция.

Въпреки тази възраст, която все още е над средната за Европейския съюз, България не попада дори в топ 5 на страните с най-късно напускане на родителския дом, като вече се е понижила от четвърто на девето място в ЕС по този показател. Лидер в тази класация е Хърватия, където младите хора напускат родителския дом средно на 31,3 години. Плътно зад тях са словаците (30,9 г.), а челната петица се допълва от Италия (30,1 г.), Испания (30 г.) и Малта (29 г.).

Средната възраст, на която младите хора в ЕС напускат родителите си през 2024 г., е 26,2 години. Тази цифра подчертава, че въпреки спада, българите все още остават по-дълго в родното си огнище в сравнение с общата европейска тенденция.

На другия полюс традиционно са страните от Северна Европа, където самостоятелният живот започва значително по-рано. Най-рано напускат бащиното огнище финландците – средно на 21,4 години. Плътно до тях са младите хора в Дания (21,7 г.) и Швеция (21,9 г.). Това разграничение между Северна и Южна/Централна Европа е устойчива тенденция, която се обяснява с културни особености, икономически фактори и социални политики.

Тази нова тенденция на по-ранно напускане на родителския дом в България може да бъде индикатор за променящи се икономически условия, по-добра пазарна реализация или промяна в културните нагласи на младите българи. Анализът на тези данни е ключов за разбирането на демографските и социални процеси в страната и ЕС като цяло.