Започва Страстната седмица: На Велики понеделник Иисус Христос изгони търговците от храма

От понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни. През 2026 година този период на най-интензивна духовна подготовка стартира на 5 април. Тя е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. Църквата я нарича така поради възпоменанията за Неговите страдания, смърт и погребение. Всеки ден от тази седмица носи името „Велик“. Страстната седмица е кулминацията на Великия пост, който през 2026 година започна на 23 февруари.

На старобългарски език думата „страст“ означава „страдание“. Дните проследяват пътя на Спасителя от влизането в Йерусалим до Неговото Възкресение. На Велики понеделник Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм. Той го намира пълен с търговци и ги изгонва незабавно. Христос заявява, че Божият дом е място за молитва, а не тържище. В Евангелието се описва и проклятието над безплодната смокиня. Тя символизира човешката душа без молитва и покаяние. Тя не носи никакви духовни плодове за човека.

На Велики понеделник Църквата прославя и свети патриарх Йосиф. Неговите братя го продават на търговци, пътуващи за Египет. Йосиф преминава през тежки страдания в чуждата страна. По-късно той става втори по власт след самия фараон. Йосиф е старозаветен предобраз на страдащия заради греховете ни Христос. През първите три дни от седмицата се отслужва покайното богослужение „Последование на Жениха́“. Това утринно богослужение се изпълнява вечер във всички храмове.

Ето, Женихът идва

Това песнопение е свързано с притчата за десетте девици. Христос е изобразен иконографски с трънен венец и царска багреница. Той държи кръст в ръката Си като страдащ Цар. Българската домашна традиция отрежда първите три дни за разтребване вкъщи. Това действие има символичен пречистващ характер за здраве. Хората се подготвят физически и духовно за предстоящия празник.

На Велики вторник Църквата припомня притчата за десетте девици. Те трябва да посрещнат Младоженеца със запалени лампади. Иисус е представен в текстовете като Жених на Църквата. Припомня се и притчата за талантите. Тя подчертава отговорността в духовния живот на всеки християнин. Велика сряда е денят, в който Юда Искариот предава Христос за тридесет сребърника. Тогава се спомня и за грешницата, която излива миро върху Спасителя. Тя показва искрено покаяние точно преди Неговите страдания.

Велики четвъртък е свързан с паметта за Тайната вечеря. Иисус установява тайнството на причастието, наречено още Евхаристия. На Велики четвъртък се боядисват великденските яйца и се спазва строга забрана за работа. Вечерта в храмовете се четат дванадесетте евангелия. Те разказват подробно за Христовите страдания и Неговия път. Извършва се и велик маслосвет за здравето на вярващите.

Велики петък е най-тежкият и тъжен ден за християните. На този ден Христос е съден, бичуван и разпънат на кръст. Той издъхва на Голгота, за да избави човечеството от смъртта. Постещите не приемат нищо на този ден, дори вода. Вечерта се извършва опелото на Господ и обикаляне с плащаницата. Вярващите минават под масата в храма за здраве и преклонение.

Велика събота е денят на покоя и погребението на Христос. Тя се нарича „най-благословеният седми ден“ в църковната традиция. Тялото на Христос лежи в гроба, но духът Му е в ада. Той счупва оковите на смъртта и отваря райските двери. В събота обикновено се месят и пекат обредните хлябове. Първосвещениците поставят военна стража пред гроба от страх от измама. Те запечатват входа, за да спрат вестта за Възкресението.

Великден през 2026 година се чества на 12 април като празник на Живота. Това е денят на победата над тлението и греха. Гробът остава празен, а светът научава благата вест за спасението. Християните се поздравяват с радостния и тържествен възглас:

Христос воскресе!

Вярващите отговарят с потвърждението за истинността на това събитие:

Воистину воскресе!

Църквата отслужва специални богослужения през цялата Страстна седмица. Те припомнят великата Божия милост към цялото човечество. Всеки ден носи своето специфично духовно послание и народна традиция. Вярващите се подготвят смирено за срещата с Възкръсналия Спасител.