„Заплатите ни са обидно ниски“: Музикалните състави на БНР спират концертите в знак на протест

От днес, 6 март, професионалните музикални състави на Българското национално радио (БНР) прекратяват участията си в концерти. Този безсрочен „тих протест“ е предизвикан от критично ниските възнаграждения в сектора. В стачните действия се включват Симфоничният оркестър, Биг бендът, Народният оркестър и Смесеният хор на радиото. Въпреки спирането на публичните изяви, репетициите в Студио 1 на БНР ще продължат по график.

Основните искания на работещите са свързани с достойно заплащане, което да съответства на техния професионализъм. Петър Момчев от Биг бенда на БНР изрази разочарованието на своите колеги от липсата на държавна подкрепа.

„Нашето искане е да ни направят малко по-различни от заплатите, които са за чистачките, защото ние горе-долу сме на едно и също дередже с тях вече не знам колко години. Много време сме говорили тези неща и изобщо на никой не му пука, и решихме да направим нещо малко по-драстично.“

Музикантите подчертават, че техните доходи са останали непроменени, докато в други културни институти е имало корекции. Димитър Шанов от Биг бенда отбеляза, че дори минималните увеличения не са достигнали до тях. Подобно напрежение се наблюдава и в други сфери, където синдикатите настояват за по-висока минимална работна заплата заради инфлацията.

„Заплатите са ни обидно ниски просто от много време. Докато всички оркестри, дори които са към МК, там нещата се оправиха, ние си оставаме на това ниво, на което сме били. Аз си получих преди няколко дни заплатата – тя беше същата, каквато беше септември-октомври. Даже нямаше петте процента, които на повечето са вдигнати. Нищо, същото е, нещата вече са трудни.“

Основните заплати на музикантите в БНР варират между 1400 и 1600 лева, което е крайно недостатъчно. Генералният директор на БНР Милен Митев потвърди тези цифри и обясни спецификата на финансирането.

„Все още в главата ми са сумите в лева – около 1400 до 1600 лева, или 700 до 800 евро – основните заплати на един музикант, твърде близко до минималната работна заплата. Нашите музиканти нямат възможност да получават финансиране на базата на продадени билети или въобще на някаква друга обективна база. Те са просто част от радиото и трябва да ги финансираме в рамките на бюджета на радиото.“

Служебният министър на културата Найден Тодоров разясни юридическия казус, който пречи на директната намеса на министерството. Музикалните състави на БНР не притежават статут на държавни културни институти. Това означава, че Законът за развитие на културата не може да се прилага директно спрямо тях.

„Музикантите на БНР не представляват юридическа конфигурация. Те са състави – точно това е думата – към музикалната къща на БНР, тоест не са държавни културни институти в юридическия смисъл. Законът за развитие на културата по този начин не може да бъде приложен спрямо тях. Той се прилага спрямо държавните културни институти, които са второстепенни разпоредители на Министерството на културата.“

За разрешаване на кризата Найден Тодоров предлага два основни пътя. Първият е промяна в Закона за радио и телевизия за фиксиране на сумите за съставите. Вторият вариант е преобразуването им в самостоятелни държавни културни институти. Министърът вече проведе среща с протестиращите и пое ангажимент за работещ вариант до дни.

„Вариантите, които аз виждам, са няколко, но ще ги сведа до два големи – единият е Министерството на културата да съдейства според възможностите ни за промяна на Закона за радио и телевизия, където да се фиксира какви суми се изплащат за музикалните състави на БНР. Другият вариант, когато Министерството на културата може да се намеси директно, е ако се вземе някакво решение – това отново трябва да се случи на такова ниво – музикалните състави на БНР да бъдат разформирани в държавни културни институти.“

Проблемът с ниското заплащане води до масово напускане на млади таланти. Първият обоист Слав Славчев алармира, че радиото губи своите най-добри кадри. Тази тенденция засилва опасенията, че културният сектор се обезкървява, подобно на здравеопазването, където младите лекари масово търсят бъдеще извън България.

В миналото музикантите са изразявали недоволството си чрез символични жестове, като носене на жълти жилетки по време на концерти. През юни 2025 г. те дори отказаха да изпълнят произведение на Рахманинов в знак на протест. Димитър Шанов призова държавата да не загърбва културата в този труден политически момент.

„Знаем, че сега има служебно правителство, че е трудно, труден момент, но не трябва никой да ни забравя, иначе културата загива.“

Протестът ще продължи, докато не бъдат предприети реални стъпки за промяна на статуквото. Музикантите са категорични, че няма да се върнат на сцена без достойно възнаграждение.