Западът на кръстопът: Да превърне ли Украйна в „стоманено бодливо свинче“ с руски пари?
Западът обмисля стратегия за край на войната, като превърне Украйна в мощна военна държава, финансирана със замразени руски активи. Този план избягва пряк военен риск, но носи огромни финансови ангажименти и се сблъсква с проблеми като корупцията и липсата на дипломатически пробив.
Снимка: AP/БТА
Докато войната в Украйна навлиза в изтощителна фаза с бавен руски напредък в Донецк, западните лидери търсят път към мира, който да не включва пряк военен сблъсък. На масата се оформя рискован компромис: вместо преки гаранции за сигурност, Украйна да бъде превърната в мощна военна крепост, финансирана до голяма степен със замразени руски активи.
Тази концепция, добила популярност като „стоманено бодливо свинче“, освобождава САЩ и Европа от задължението да влизат във война при нова руска агресия. Цената обаче е огромна и се измерва в милиарди. Планът предвижда Западът да поеме колосални финансови ангажименти за превъоръжаване на украинската армия, възстановяване на инфраструктурата и рестартиране на икономиката.
Идеята се подкрепя от анализатори като политолога Синтия Робъртс, която смята, че единствената реална защита за Киев е собствената му сила.
„Единствената надеждна гаранция за сигурността на Украйна не са чуждестранните ангажименти, а нейният собствен, значително подсилен военен потенциал.“
— Синтия Робъртс, политолог
Този подход обаче поставя на дневен ред въпроса за парите. Украинското правителство вече обяви, че очакваният дефицит на външно финансиране за 2026-2027 г. е нараснал до 65 млрд. долара. Без стабилен поток от средства страната не може да покрие дори текущите си разходи, камо ли да финансира мащабно превъоръжаване.
Тук на сцената излизат замразените руски активи. Европейският съюз вече обсъжда механизъм за използването на около 175 млрд. евро от близо 190 млрд. евро, блокирани в белгийския депозитар Euroclear. Идеята е средствата да бъдат прехвърлени като „репарационен кредит“ на Украйна, без формално да се извършва конфискация – стъпка, която би подкопала доверието в европейската финансова система.
Германският канцлер Фридрих Мерц е сред най-активните поддръжници на този ход, но с важно уточнение за какво трябва да се харчат парите.
„Замразените активи трябва да бъдат използвани изключително за въоръжението на Украйна, а не за финансиране на текущите ѝ бюджетни нужди. Това е директна инвестиция в сигурността на цяла Европа.“
— Фридрих Мерц, германски канцлер
Дипломатическият процес обаче остава в задънена улица. Докато Москва настоява за териториални отстъпки и отказ на Украйна от НАТО, Киев е готов да преговаря за територии само след получаване на ясни гаранции за сигурност. Междувременно САЩ сондират възможността за замразяване на конфликта по сегашната фронтова линия и отлагане на членството на Украйна в НАТО с 20 години – компромис, който може да се окаже единственият реалистичен.
Дори финансовият пъзел да бъде сглобен, остава един последен, но критичен проблем: контролът. Западните партньори изпитват сериозни притеснения относно способността на украинското правителство да се справи с корупцията. Ефективното разходване на десетки милиарди евро ще изисква безпрецедентни механизми за надзор, за да се гарантира, че помощта наистина ще превърне Украйна в непревземаема крепост, а няма да потъне в корупционни схеми.
