Закопано съкровище разкрива съдбата на легендарната крепост Урвич

Крепостта Урвич пази спомена за последните драматични десетилетия на Второто българско царство. През есента на 1371 година българските войски водят тежки сражения срещу първата голяма османска офанзива. Те спират вражеското настъпление към София с цената на много жертви. През 1373 година цар Иван Шишман заема престола в Търново. Новият владетел признава османския суверенитет и става васал на султан Мурад Първи. Мирният договор включва брак на царската сестра Кератамара със султана.

През следващите години военните действия се превръщат в локални сблъсъци около София. Мощната твърдина Урвич край село Кокаляне играе централна роля в тази отбрана. Паисий Хилендарски описва крепостта в своята „История славянобългарска“. Той посочва, че Иван Шишман непрекъснато укрепвал тази стратегическа позиция. Народните предания в Софийско и Самоковско често споменават името на крепостта. Легендите разказват за цар Ясен, по-малкият брат на Иван Шишман. Историците го идентифицират като Иван Асен Пети, който загива в битка край София.

Археологическите проучвания разкриват дългата история на това място. Твърдината възниква върху руините на древно римско укрепление. Неотдавна археолозите откриха уникална **триъгълна каменна кула от III век** по време на разкопки. Тази структура доказва стратегическото значение на обекта още от времето на антична Сердика. На дълбочина от 1,7 метра екипите намериха масивни каменни зидове. Средновековната крепост е изградена в края на дванадесети или началото на тринадесети век. Тя заема хълма Средобърдие, който река Искър обгражда от всички страни.

През четиринадесети век българите усилват фортификационните съоръжения заради османската заплаха. Те издигат южната кула, която днес се извисява до девет метра височина. Археологическите екипи разкриха и голямата кръстокуполна църква „Свети Илия“. Храмът притежава прекрасни фрески, които са шедьовър на средновековното изкуство. На най-високата точка на хълма млади археолози проучват мощната цитадела. Във вътрешното укрепление на града се намира втора, по-малка църква със стенописи.

Находките в църквата „Свети Илия“ дават безценна информация за държавните дела. Археолозите откриха **18 сребърни аспри на последните търновски царе** Иван Александър Асен и Иван Шишман. Тези монети са част от по-голямо съкровище, което иманяри са разграбили в миналото. Анализите показват, че владетелите са секли парите в Търновград. Държавата ги е изпратила в Урвич за ремонт на крепостните стени. Друга сензационна находка е масивен **сребърен пръстен със златен обков**, открит в аристократична църква-гробница.

Цар Иван Шишман активно подпомага западните райони по време на нападенията. Витошката грамота на владетеля доказва неговата загриженост за Драгалевския манастир. Крепостта Урвич оказва упорита съпротива на завоевателите в продължение на години. Силите обаче остават неравностойни и крепостта пада около 1382 година. Тогава османците превземат и София. Това събитие не слага край на живота в твърдината. В останките на Урвич продължава да функционира християнски манастир.

Археологическите данни потвърждават съществуването на обителта след петнадесети век. Местното население от Кокаляне, Лозен и Пасарел получава специален статут от властта. Хората придобиват права на **статут на „дервентджии“ – пазачи на проходите**. Те пазели пътя и в замяна ползвали известни облекчения. Урвичкият манастир съхранявал българския дух и ценни ръкописи през вековете. Монетните находки сочат, че османците изгарят обителта в края на седемнадесети век. Това се случва след австрийското настъпление към София през 1689 година.

Споменът за героичната крепост остава жив сред местните жители. Те разказвали предания на чуждите пътешественици, преминаващи през Искърското дефиле. През 1621 година пратеникът на френския крал Луи Тринадесети описва мястото. Барон дьо Курменен нарича замъка с името Orvitro. Десет години по-късно Венсан дьо Стохов потвърждава това местоположение. Името Orvitro присъства в много западноевропейски карти от седемнадесети и осемнадесети век. Днес руините на Урвич продължават да разкриват своите тайни пред изследователите.