Заключен, вързан и изгорял: Защо българските психиатрии продължават да отказват реформа, граничеща с човешкото достойнство?
Две години след трагичния инцидент с Георги в психиатричната болница в Ловеч, където пациент загина след пожар в изолатора, ключовите промени в Закона за здравето остават блокирани, а проблемите с насилието, липсата на персонал и остарялата материална база се задълбочават. Случаят с Георги, който е бил заключен девет часа, шест от които вързан, става символ на системната неадекватност.
Пациентът е бил вързан, след като е станал агресивен, неразрешено да види майка си. Лекарят е назначил мярката, но отговорност за смъртта му прокуратурата търси единствено от медицинската сестра, която е напуснала смяната си, без да го освободи. В резултат на това, имобилизиран със запалка в себе си, Георги прави опит да прегори ремъците. Този опит води до пожар в изолатора.
„Първо се търси системната отговорност, след това и конкретната. Те стигат до най-ниското ниво и търсят отговорност от сестрата. Но никой не се е сетил да попита кой отговаря за противопожарната инсталация, защо лекарят не е проконтролирал това фиксиране за повече от 5-6 часа. Този човек три пъти е връзван през деня.“/p>
— проф. Христо Хинков, психиатър, бивш министър на здравеопазването
Инцидентът в Ловеч не е единствен. По-късно при нов пожар в изолатор загива друг пациент. Въпреки че европейски и световни институции определят часовото връзване и изолация като жестоко, нечовешко или унизително отношение (дори изтезание), прокуратурата във Варна прекратява наказателното производство по втория случай. Според обвинението, пожарът е причинен от действията на пострадалия, който е имал запалка и се е опитал да прогори коланите.
„Наблюдаващият прокурор е преценил, че е събрал всички относими доказателства и е прекратил наказателното производство, защото пожарът е причинен от действията на пострадалото лице.“/p>
— Радослав Лазаров, говорител на Окръжна прокуратура, Варна
Липса на персонал и остарели правила
Екип на Омбудсмана е установил, че действащата наредба, която регламентира мерките за принудително връзване и изолация, директно противоречи на Конвенцията против изтезанията, но въпреки препоръките, Министерството на здравеопазването не е предприело промяна на тази наредба в продължение на две години. Това позволява на т.нар. „куца наредба“ да прикрива институционалната отговорност.
Една от основните причини за липсата на контрол е острият недостиг на персонал. В момента отделенията работят с критично малко служители. Омбудсманът Велислава Делчева настоява за осигуряване на достатъчно щатни бройки – поне 11 сестри и 11 санитари – за да може да бъде покрит минималният стандарт на компетентност.
Ситуацията се влошава от тежката кадрова криза, която според проучвания поставя България на последно място в ЕС по брой психиатри (8 на 100 000 души). Освен това, до 2026 г. се очаква 60% от тези специалисти да достигнат пенсионна възраст, което предвещава пълен колапс на системата.
Говорителят на Окръжна прокуратура Варна признава, че изискването за постоянно наблюдение на имобилизиран пациент – сменяне на медицинската сестра на всеки час – е „практически невъзможно да бъде извършено“ в условията на нощно дежурство, което потвърждава, че системните пропуски са в основата на трагедиите. Освен това, проверките на прокуратурата и ИАМО често не установяват пропуски на медицинските лица, въпреки докладите на Комитета на Съвета на Европа против изтезанията, които потвърждават случаи на физическо насилие.
Блокираната реформа
Случаят с Георги дава тласък за стартиране на работа по промени в Закона за здравето, които да въведат ефективни правни гаранции за защита на основните права на уязвими хора с психични разстройства. Съдия Мирослава Тодорова отбелязва, че липсата на такива гаранции води до това, че съдът носи „непоносима отговорност“, когато настанява пациент, без да е сигурен, че той ще бъде адекватно лекуван и ще излезе жив от болницата.
В усилията на професионалистите, включително Валентина Христакиева от Глобалната инициатива в психиатрията, се фокусира избягването на принудата чрез въвеждане на меки мерки, включително подкрепящи екипи, които посещават пациентите в домашна среда, където те имат усещане за контрол. Предложените промени включваха също: възможност съдът да гледа делата директно в болниците (за да се запознае с условията), както и въвеждане на предварителни декларации за волята на пациентите в криза.
Законопроектът, внесен от народния представител Стела Николова, първоначално е приет на първо четене в 49-то Народно събрание. В крайна сметка обаче, в 50-тия парламент законопроектът е отхвърлен директно от Комисията по здравеопазването.
„На Комисия по здравеопазването директно се е отхвърли законопроектът от мнозинството.“/p>
— Стела Николова, народен представител, Варна
Мотивът за отхвърлянето е, че промените „не са приети от психиатрите“, като проф. Христо Хинков посочва, че психиатричната гилдия
