Захари Бахаров: Асоциацията на креативните театрални агенции не търси финансиране, а диалог

Актьорът Захари Бахаров направи важно разяснение в социалните мрежи относно позицията на Асоциацията на креативните театрални агенции (АКТА). Той подчерта, че организацията не се стреми към държавни субсидии за своята дейност. Основната цел на АКТА е постигането на конструктивен диалог с държавните институции и Министерството на културата.

АКТА не търси държавно финансиране, а изграждане на обща културна екосистема и ясни правила за работа. Бахаров обясни, че е необходимо незабавно прекратяване на злоупотребите с публичен ресурс. Тези практики често водят до неправомерно източване на средства от системата на сценичните изкуства. Според него независимите продуценти искат да работят в прозрачна среда.

В интервю за Bloomberg TV Bulgaria председателят на асоциацията Велизар Величков също коментира темата. Той акцентира върху необходимостта от честен разговор за бъдещето на целия културен сектор. Независимите продуценти имат желание да инвестират собствени средства и да развиват българската публика.

Асоциацията на креативните театрални агенции (АКТА) НЕ търси държавно финансиране, а диалог, изграждане на обща културна екосистема и ясни правила, които да прекратят злоупотребите, водещи до източване на публичен ресурс.

Бахаров обърна внимание на проблема с формалните „копродукции“. При тези модели се случва частни партньори да получават над 100% от реализирания оборот. Това сериозно изкривява пазарните механизми и подкопава доверието в театралната система. Злоупотребите с публични средства вредят на целия сектор и пречат на развитието на качествени продукции.

Ключов елемент в позицията на АКТА е достъпът до държавната театрална инфраструктура. Асоциацията предлага независимите продуценти да ползват държавните сцени срещу заплащане на пазарен наем. В много малки населени места има само по един държавен театър. Ако неговото ръководство откаже наемане на сцената, независимите продукции практически не могат да достигнат до местната публика.

Настоящият модел на субсидиране в България създава икономически парадокс. Когато един държавен театър продаде малък брой билети, държавната субсидия покрива неговите разходи. Това често демотивира директорите да отдават залите под наем на частни продуценти. Те получават повече средства от субсидията, отколкото биха взели от наем за залата.

Тази ситуация се развива в момент, когато директори на театри алармираха за сериозни финансови проблеми в страната. Те настояват за спешни реформи в начина, по който се разпределят парите за култура.

Независимият театрален бизнес в България бележи впечатляващ годишен ръст между 70% и 100%. Частните компании в сектора осигуряват постоянна заетост на стотици артисти и технически експерти. В независимите проекти актьорите често получават значително по-високи хонорари. Те разполагат и с по-голяма свобода при избора на своите творчески ангажименти.

Изследователски данни показват, че искането за достъп до държавните бази е предизвикало остра реакция от Гилдията. Този спор подчертава съществуващото напрежение между частните продуценти и държавните театри относно ползването на сцените. Въпреки това директорите на водещи театри настояват за нова методика на финансиране и промени в нормативната уредба.

Бахаров е категоричен, че целта на АКТА не е противопоставяне с държавните структури. Държавните театри създават незаменима културна стойност и трябва да получават адекватно финансиране. Здравословната конкуренция между двата сектора е възможна само при прозрачни правила. Независимите продуценти не изискват безплатни услуги, а предвидима и честна работна среда.

Създаването на единна културна екосистема ще подпомогне привличането на нови слоеве от публиката. Ясните правила ще гарантират, че всеки лев публичен ресурс се използва по предназначение. Диалогът между всички участници в процеса остава единственият начин за решаване на натрупаните проблеми в българското театрално изкуство.