Задушница е: България почита паметта на починалите си близки

Днес православният свят отбелязва първата за годината Голяма Задушница. Тя предхожда Неделя Месопустна и събира вярващите в молитва за душите на покойните. В храмовете в цялата страна свещеници отслужват заупокойни литургии и панихиди. Задушницата преди Месопустна неделя е първата от трите основни през календарната година. Християните посещават гробовете на своите близки и роднини. Те четат молитви за тяхното спасение и раздават храна за „Бог да прости“.

През 2026 година тази първа Задушница се пада на 14 февруари. Всички храмове на Българската православна църква организират специални служби за почит. В гробищните паркове се извършват общи и частни помени през целия ден. Църквата определя съботата като ден за покойните, защото Иисус Христос е бил в гроба тогава. В българската църква „Света София“ в чужбина общата панихида започва в 11:00 часа местно време.

Традицията изисква приготвянето на символични обредни храни за помена. Централно място заема „коливото“ или вареното подсладено жито. То служи като древен символ на бъдещото възкресение на човека. Заедно с него вярващите носят хляб, вино, вода и свежи цветя. Виното символизира пречистващата кръв на Иисус Христос, а тамянът е знак за чиста молитва. Цветята напомнят за добродетелите на починалия човек през неговия земен път.

Врачанският митрополит Григорий призовава за молитва за всички починали православни християни. Трябва да помним и тези, които няма кой да спомене в молитвите си. Молитвата е най-висшият израз на любов към ближните в отвъдното. Тя помага за техния вечен живот и духовен покой. Подобна почит се отдава и на Архангелова задушница в края на всяка есен.

Следващата неделя, 15 февруари, е Неделя Месопустна или Месни заговезни. В църквата „Света София“ ще се отслужи утреня от 09:00 часа. Светата литургия по случай празника ще започне в 10:00 часа. Следващата неделя, 22 февруари, се отбелязва като Сиропустна неделя или „Прошка“. Тогава православните християни искат прошка от своите близки за сторените грешки. На празничната трапеза се поставят халва, яйца и млечни продукти.

От понеделник след Сирни Заговезни започва Великият пост преди Великден. Той е време за духовно пречистване, смирение и искрено покаяние. В този период не се консумира месо, яйца, риба и млечни храни. Постът подготвя вярващите за светлото празнуване на Възкресение Христово. В определени дни правилата са още по-строги. Тогава християните не използват дори растителна мазнина в храната си.

През настоящата 2026 година предстоят още две важни Задушници за православната общност. Черешовата задушница ще бъде отбелязана на 30 май. Архангеловата задушница е определена за 7 ноември в църковния календар. Всяка от тях поддържа жива духовната връзка между земната и небесната Църква. Вярващите вярват, че душите на покойниците имат постоянна нужда от нашата молитвена подкрепа.