„Зад гърба си имам над 175 филма и продължавам да работя“: Клаудия Кардинале и българският филм за нея

На 87 години почина италианската актриса Клаудия Кардинале, оставила след себе си неизличима следа в световното кино. Родената в Тунис звезда влиза в света на филмите случайно, след като печели конкурс за красота, но бързо се превръща в икона. Нейната кариера е белязана от участия в някои от най-значимите класики на кинематографията, сред които ‘Осем и половина’ на Федерико Фелини, ‘Роко и неговите братя’ и ‘Гепардът’ на Лукино Висконти и ‘Имало едно време на Запад’ на Серджо Леоне.

През октомври 2015 г. камера на БНТ проследи цялото посещение на световноизвестната киноактриса по повод официалната премиера на игрален филм с нейно участие. Тогава Кардинале сподели ценни мисли за киното и живота. Тази визита даде повод за създаването на българския документален филм ‘152 живота’ от автор Анна Ангелова и режисьор Николай Василев, както и за филма на Борис Десподов ‘Имало едно време един уестърн’, в който актрисата за първи път играе самата себе си.

Въпреки че във филма ‘152 живота’ се споменава цифрата 152 изиграни роли, проучвания показват, че Клаудия Кардинале има над 175 филма в кариерата си, а някои източници достигат до над 200 заглавия. Нейната последна роля е във филма от 2015 г. „All Roads Lead to Rome“, което показва забележителното ѝ дълголетие на екрана.

„Един от най-важните филми в кариерата ми е ‘Имало едно време на Запад’ на Серджо Леоне“, споделя Кардинале. Тя разсъждава и върху промените в киноиндустрията: „Когато започнах да се снимам, аз и много други актриси бяхме щастливите принцеси на един омагьосан свят – свят, над който почти нямахме власт. Докато днес се започва с летящ старт, трябва да си подготвен, включително и заради голямата конкуренция. По моето време се търсеха актьори, а сега актьорите си търсят филми. Но това си има и хубава страна.“

Личният живот на Клаудия Кардинале е белязан от ранни трудности. Като тийнейджърка тя е била изнасилана от филмов продуцент и е забременяла, раждайки сина си Патрик. Това събитие оказва решаващо влияние върху решението ѝ да преследва кариера в киното, тъй като е искала да бъде независима и да осигури прехрана за детето си. История, която подчертава нейната сила и решимост.

Кардинале често е говорила и за своите корени и любовта си към пътешествията: „Понеже съм родена в Африка, често рисувам палми, оазиси, такива неща. Тъй като Тунис е френски протекторат, говоря френски. Но семейството ни по произход сме сицилианци. Когато бях малка, исках да бъда изследовател, исках да пътувам по света. За мен винаги е било важно да се срещам с много хора заради общуването. И ето че тази мечта се сбъдна.“

Тя не е крила и възхищението си от България: „Българите сте невероятни хора. Народът ви е много гостоприемен. Аз съм тук за трети път и много ми харесва!“ Нейното дълголетие в професията е също така повод за саморефлексия: „Невероятно е, че зад гърба си имам над 175 филма и продължавам да работя непрекъснато. Обикновено, когато жената е на 77 години, тя спира. А нали виждате? Аз продължавам.“

Клаудия Кардинале остава в историята не само като актриса с огромен талант и впечатляваща филмография, но и като жена със забележителна житейска история, която доказва, че силата на духа и страстта към работата могат да надхвърлят всякакви препятствия.