Забравени на празника: Великден в болничната стая и ангелът на изоставените – Мариана Божанова

На светлия християнски празник Възкресение Христово много хора се събират със своите семейства. За пациентите в столичната болница ИСУЛ обаче реалността често е много по-различна и самотна. Те прекарват празниците в болничната стая не поради медицинска необходимост. Причината е, че няма кой да ги прибере у дома. Мариана Божанова е човекът, който се грижи за тези „забравени“ хора в клиниката.

Мариана Божанова е фелдшер и социален работник в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Тя посреща празниците при своето „второ семейство“ – самотните пациенти. Нейната роля е да бъде мост между болницата и семействата на болните. Тя търси алтернативни решения, когато пътят към дома се окаже затворен за възрастните хора.

„Близките казват, че са на работа, голяма част от близките са в чужбина, не могат да дойдат, нямат възможности. Друга част от близките казва, че си имат техни семейства, които си ги гледат. Възрастните малко така идват в тежест. Възрастните пациенти искат да си отидат вкъщи. Особено сега, като предстоят празници, всеки иска да си е вкъщи със семейството. В крайна сметка – Нова година, Великден – да, има така леко засилване, защото близките предпочитат да отидат някъде на почивка за 3-4-5 дни, а тези близки, като няма кой да ги гледа, предпочитат да останат тук в болницата и след това си ги взимат“

Близките често оставят възрастните си роднини в болницата, за да отидат на почивка по време на празниците. Това засилва усещането за самота и изоставеност у пациентите. Държавната система не предлага достатъчно защита за тези хора. Местата в социалните заведения са силно ограничени и винаги има дълги листи на чакащи. Проблемът със самотата и липсата на подкрепа е сериозен за обществото ни, като Българският Червен кръст в Русе също се опитва да помага на уязвими групи.

„Това, което аз мога да направя и правим, това е благодарение на болница Бухово и Ботунец. Това са болници за долекуване. Такива пациенти ние оттук ги прехвърляме при тях и те там вече могат да стоят по-дълго време, докато се намери държавно заведение, но те са социални домове и там е много трудно да се освободи място. Там просто има листа на чакащи.“

В момента една медицинска сестра в отделението се грижи сама за общо 22 легла с тежко болни пациенти. Този недостиг на персонал е огромен проблем за съвременното здравеопазване. Божанова си спомня, че преди години е имало по една сестра на всяка стая. Сега времето за разговор с болните е силно ограничено. Приоритет са медицинските процедури, храненето и раздаването на лекарства.

„Все се надяват, че ще дойде по-добро време както за нашите пациенти, така и за техните близки, така и за нас. Лошото е, че персоналът ни е малко, а това са си болни, които имат нужда от гледане. Аз си спомням преди години, когато започнах работа, ние бяхме много сестри. Имаше по една сестра на стая, а сега в момента аз съм сама на цялото отделение – 22 легла. Колкото и да искам да помогна на всеки, да обърна внимание – първо трябва да съм направила храненето, дадени са лекарства, системите са включени. Но ето – те хората искат с някой да си поговорят. И аз, докато му включвам системата и докато съм при единия пациент, другият нещо ме пита – нямам просто възможност да обърна внимание на тези 22 човека, със всеки един да си поговоря малко.“

Пациентите изпитват различни емоции – от дълбока тъга до озлобление към съдбата. Мариана отделя от малкото си свободно време, за да слуша техните истории. Те говорят за децата, внуците и своето минало. Понякога се организират и инициативи за събиране на самотни хора, но в болничната стая тишината често е водеща.

„Тъга. В някои има тъга, има сълзи, а в някои има и злоба, да ви кажа. Така – от живота, че им се случва това. Просто са озлобени, но ние не сме виновни, че се случва това.“

Пациентите без дом често се прехвърлят в болници за долекуване в Бухово и Ботунец до освобождаване на места в социални домове. Въпреки трудностите, медицинските сестри често се превръщат в единствените близки за тези хора. Те се чувстват добре в ИСУЛ и понякога дори не искат да напускат отделението. За Мариана Божанова истинският успех не е просто намирането на покрив над главата. Най-щастлива е тя, когато близките променят решението си и приберат своя роднина.

„Удовлетворението ми е, когато близките си вземат пациента, а другото е, когато ги настанявам в болница Ботунец или Бухово, но не ми носи удовлетворение. Не е решение на нещата. Да, аз го извеждам от болницата, не отива на улицата. Пак отива – има покрив, има храна, има креват, има топлина, но не е това.“

Работата на Мариана изисква огромна сила и емпатия. Тя вярва, че добрата дума и милият жест са жизненоважни за всеки човек. В часовете на самота, когато семействата са забравили за своите родители, тя остава техният ангел. Тя носи светлина и надежда в сивото ежедневие на болничната клиника.