За канона, иконите и вярата: Разказът на иконописеца Албена Димитрова

Иконите често биват наричани „прозорец към небето“. Те говорят на вярващите без думи. В тях се преплитат канон, символика и духът на техния създател. Албена Димитрова е майстор-иконописец с над четвърт век опит в църковната живопис. Албена Димитрова посвещава повече от 26 години на църковната живопис. Нейният творчески път започва в Художествената гимназия в град Казанлък. Още тогава тя усеща силно притегляне към религиозното изкуство.

Специалността иконопис привлича Албена със своята дълбочина и многопластовост. Тя съчетава история на изкуството, древни митове и библейски език. Това убеждение я предпазва от грешен професионален избор в младостта.

Чух за тази специалност, която съчетава история на изкуството, към която имам слабост, приказността на митове, легенди, библейския език. И това беше в пълнота убеждение, че само това няма да ме кара да бъда нещастна с някакъв грешен избор.

Професията на иконописеца носи огромна духовна отговорност пред обществото. Албена осъзнава, че тя не е просто обикновен художник. Тя е активна част от самото православно богослужение. Иконописецът носи отговорност за това как неговите творби говорят на вярващите. Символният език на зографа трябва да достига до хората по правилния начин.

Страшно е. Страшно е, защото осъзнаваш отговорността на това, че не си художник, а си част от богослужението и символният език, с който ще говориш, трябва да достигне до хората по правилния начин.

Канонът е основният закон в източноправославната иконопис. Той определя строгите правила за изобразяване на светците. Чрез него се запазва историческата вярност в традициите на църквата. Всеки светец притежава характерни белези според своето житие. Иконографът работи с историческата вярност, за да пресъздаде точно характера на всеки светец. Важно е да се покаже неговата мъдрост, младост или мъченичество. Подобна прецизност изисква и древната технология на иконописта, която съхранява автентичността.

Иконописта се движи по канон, което е на практика правило, така че, работейки, да не се отклониш от историчността. Защото църквата и иконографът работят с историческата вярност, за да можеш да пресъздадеш точно това, което на светеца е характерно – неговата мъдрост, неговата младост, дали е преподобен, дали е цар, дали е мъченик.

Цветовете в иконите също никога не са случайни. Те носят дълбока символика, вкоренена в древната византийска естетика. Най-строги са правилата при изобразяването на Спасителя и Божията майка. Цветовете в иконите се подчиняват на строга византийска естетика и символика.

Особено при основните персонажи като Господ Христос, Богородица, на архангелите, зад която стои цялата византийска естетика и общо взето трябва да бъде съобразено.

Талантът на иконописеца се проявява в избора на специфичните цветови нюанси. Албена Димитрова е изографисала десетки православни храмове в цялата страна. Нейно дело е и най-новата църква в родния ѝ град Казанлък. Тя носи името „Събор на свети Архангели“. Албена Димитрова е автор на стенописите в новата казанлъшка църква „Събор на свети Архангели“. Тя продължава да твори, следвайки канона и своята дълбока вяра.