Юношеството продължава до 32 години: Учени пренаписват представите за зрелостта

Ново проучване на учени от Кеймбриджкия университет преобръща традиционните представи за етапите в човешкия живот. Според последните данни, базирани на сканиране на мозъка, юношеството продължава много по-дълго, отколкото се е смятало – чак до 32-годишна възраст. Тази нова дефиниция променя обществените възгледи за зрелостта и премества очаквания биологичен пик в по-късен етап от живота.

Изследването, обхванало около 4000 души, идентифицира пет отделни фази в развитието на мозъка. Тези фази са дефинирани с ключови граници на 9, 32, 66 и 83 години. Учените твърдят, че тези възрасти съвпадат с важни житейски и социални етапи. Голямата изненада е, че мозъкът остава в подрастваща фаза до началото на тридесетте години, когато достига своя пик на оптимална кондиция.

Предишни хипотези за края на юношеството се ограничаваха до тийнейджърските години или малко след тях. Сега обаче, валидирани данни от сканиране на мозъка показват, че границата на детството е на 9 години, а на юношеството – на 32 години. Между 32 и 66 години сме в годините на зрелостта, след което преминаваме през два етапа на стареене.

Юношеската фаза е най-динамичният период. Мозъкът претърпява интензивно пренастройване, премахвайки по-малките връзки и изграждайки „широки магистрали“. Това позволява на информацията да пътува между отдалечени райони по-бързо от всякога. Според новата дефиниция, това е единствената фаза, когато мрежата от неврони в мозъка става все по-ефективна. Този период на оптимизация обаче има и своята цена: рискът от поява на психични разстройства е най-голям именно тогава.

Откритието не е само академично. То преобръща културните представи за това кога свършва младостта и започва истинската зрялост. Мозъкът жертва гъвкавостта в името на скоростта и глобалната свързаност, създавайки мощна интегрирана мрежа. Това е моментът на максимална оптимизация.

Интересен аспект на изследването е ранното детско развитие. В първата фаза мозъкът парадоксално става по-малко ефективен. Той бързо увеличава размера си, но намалява свръхизобилието от синапси, създадени в началото на живота. Изследователите обясняват това с аналогия:

мозъкът се държи като дете на разходка в парка – ходи, където му хрумне, вместо да се движи от точка А към Б.

Целта е изграждане на богата и гъвкава основа, преди специализацията. Повече за етапите на развитие на мозъка можете да прочетете в свързана статия.

32-годишна възраст е най-значимата „топологична повратна точка“ в живота ни. Това не е просто връх, а момент, в който цялостната стратегия за развитие на мозъка сменя посоката си. Ако дотогава целта е била максимална интеграция, след 32 години правилата се променят. Тази възраст бележи края на юношеската фаза на нарастваща ефективност и началото на фазата „Зрялост“, която продължава до 66 години. През този период мозъкът преминава от режим на бързо оптимизиране към програма за стабилна експлоатация, поддържайки изградените силни мрежи с минимални промени.

Както обяснява водещият автор д-р Алекса Маусли:

Мозъкът се препрограмира през целия живот. Той постоянно укрепва и отслабва връзки и това не е един постоянен модел – има колебания и фази на пренастройка на мозъка.

Идеята, че остаряването е дълъг и еднообразен залез, също е опровергана. Проучването идентифицира две различни фази в по-късните етапи от живота. Първата е „Ранното остаряване“ (66 до 83 години), което не е рязък спад, а промяна в моделите на свързаност. Мозъкът става по-разделен на региони, които работят паралелно, но по-малко помежду си. Аналогията е, че

мозъкът наподобява музикална банда, в която отделните музиканти започват да работят по солови проекти.

Това е компромис – мозъкът губи от глобалната си гъвкавост, но печели силно специализирани „експертни“ зони. Във възрастта на късното стареене (след 83 години) промените са още по-изразени, като тенденцията към локална специализация се задълбочава.

Въпреки че изследването е прието с интерес, важно е да се отбележи, че възрастовите граници са ориентировъчни и могат да варират при отделните индивиди. Тези открития имат важни социални и медицински последици, засягащи обществените и културни норми за зрелост и отговорност.