Юлиян Попов разпореди засилени мерки за превенция в пожароопасния сезон

Служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов предприе решителни стъпки за защита на природата. Той разпореди въвеждането на засилени мерки за превенция през предстоящия пожароопасен сезон. Решението е обективирано в официална заповед, която цели да намали риска от стихийни бедствия. Периодът от 1 април до 31 октомври 2026 г. е официално определен за пожароопасен сезон. Тези строги правила ще се прилагат на територията на всички защитени зони в страната.

Мерките обхващат обекти, които представляват изключителна държавна собственост. Заповедта се отнася за националните паркове, природните резервати и поддържаните резервати. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) подчертава, че превенцията е водещ приоритет. Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) са натоварени с тежката задача за контрол. Те трябва да осигурят стриктното прилагане на плановете за противопожарно устройство.

Дирекциите на националните паркове също имат ключова роля в този процес. Те са длъжни да актуализират и подготвят схемите за оповестяване при възникване на пожар. Тези схеми гарантират бърза комуникация между всички нива на управление. Целта е да се осигури незабавна реакция при първите признаци на огън в защитените зони. Вече започва изготвянето на графици за специализирано наблюдение в най-рисковите райони.

Инспекторите ще засилят превантивния контрол върху дейността на всички собственици и ползватели. Това включва лица, които стопанисват обекти, гори, земеделски земи или водни площи. Всеки, който развива дейност в границите на защитените територии, подлежи на проверка. Държавата ще следи за стриктното спазване на правилата за пожарна безопасност. Кметовете на общини също получиха конкретни указания от регионалните структури на министерството.

Местната власт трябва да проведе широка информационна кампания сред населението. Кметовете са длъжни да информират хората за опасностите от възникване на пожари. Те ще разясняват и сериозните санкции, които законът предвижда за нарушителите. Кметовете са задължени да организират доброволни формирования за гасене на пожари в защитените територии. Тези екипи ще оказват незаменима помощ при овладяване на евентуални инциденти.

От местните власти се изисква изрично засилване на контрола върху паленето на огън на открито. Трябва да се прекратят практиките за палене на стърнища, слогове и крайпътни ивици. Паленето на стърнища и растителни остатъци е абсолютно забранено поради екологични съображения. Тази дейност е изключително вредна за почвата и биоразнообразието. При пожар изгарят ценни органични съставки в повърхностния слой на земята.

Унищожават се микроорганизми и макроорганизми, които са жизненоважни за почвеното плодородие. Това води до трайно нарушаване на естествения почвообразуващ процес. Палежите създават условия за изгаряне на цели лесозащитни пояси, дървета и храсти. Често огънят се прехвърля върху големи горски масиви, които се възстановяват с десетилетия. В пламъците загиват много птици, животни и редки растителни видове.

Регионалните структури на МОСВ ще осъществяват постоянен последващ контрол по места. При установяване на нарушения ще се търси персонална отговорност от виновните лица. Административно-наказателните мерки ще се прилагат с цялата строгост на закона. Министерството отправя апел към всички граждани и земеделски стопани за висока бдителност. Пожарите в защитените територии са изключително опасни и трудни за ограничаване.

По-рано през годината Юлиян Попов разпореди и други критични мерки. Те бяха свързани с необходимостта да се почистят речните корита и деретата в общините. Тези действия целят осигуряване на проводимост на реките през 2026 година. Целта е да се минимизира рискът от наводнения при пролетното снеготопене. Всички тези стъпки са част от цялостната стратегия на МОСВ за превенция на природни бедствия. Гражданите трябва да спазват мерките, за да запазим природното богатство на България.