Юбилярят Стефан Грозданов: От историк в музея до легендарен треньор на 80 години

Един от най-уважаваните български футболни специалисти Стефан Грозданов отпразнува своя 80-годишен юбилей. Той остава еталон за професионализъм и културно поведение в родния спорт. Грозданов си спечели признанието на колеги и фенове със своя умерен изказ и оригинална мисъл. Стефан Грозданов навърши 80 години и продължава да следи активно футболните процеси у нас.

Роден в София на 13 март 1946 г., неговият път към голямата игра започва постепенно. Кариерата му на защитник преминава през столичния „Спартак“ и „Етър“. С тима от Велико Търново той записва исторически страници в българския футбол. През 1974 г. Грозданов участва в двата паметни мача срещу италианския гранд „Интер“ за Купата на УЕФА. В тези срещи българският отбор постига престижното равенство 0:0 и губи реванша с 0:3.

Малко известен факт е, че Грозданов не планира първоначално спортна кариера. Той завършва история и работи три месеца в музей, преди да избере треньорството. Работата в кабинет се оказва твърде статична за неговия темперамент. Грозданов бързо осъзнава, че мястото му е на терена, а не сред музейните експонати.

Аз завърших история във Велико Търново и смятах да се насоча към тази област – да бъда учител или нещо подобно. Но когато видях какво ми предлагат – да работя в музей, издържах около три месеца и разбрах, че това не е работа за мен.

Треньорският му път стартира в школата на „Левски“ през 1979 г. След това Грозданов заминава за Кипър, където поставя основите на местния футбол. Там той работи като директор на юношеската академия на „Омония“ (Никозия). Тренира и втородивизионния „ПАЕЕК“ (Кериния) в трудни за острова времена. По-късно води редица български клубове като „Бдин“, „Хебър“, „Септември“ и „Спартак“ (Варна).

Най-значимите си успехи специалистът постига начело на „Локомотив“ (София). Под негово ръководство „железничарите“ печелят два бронзови медала в първенството през 2006 и 2007 г. Отборът прави невероятен скок от зоната на изпадащите до борбата за титлата. В Европа столичани записват впечатляваща серия от мачове. Грозданов постига рекорд от 8 поредни мача без загуба в Европа с „Локомотив“.

Нашият скок беше по-голям, защото беше истинска изненада. Един отбор, който се клатушкаше, изведнъж привлече вниманието на цялата футболна общественост.

Специалистът често сравнява този успех с легендарния скок на Боб Биймън. Той успява да мотивира ветерани като Георги Марков и Христо Коилов за нови подвизи. В същото време налага млади таланти като Цветан Генков и Калоян Караджинов. Грозданов винаги е ценял силните характери в съблекалнята. Той често дава за пример Христо Стоичков като модел за футболно достойнство. Подобно на мнението, което споделя Валери Божинов за Стоичков, Грозданов вярва, че големият характер прави големия играч.

Юбилярят изразява тревога от състоянието на съвременния български треньор. Той критикува постоянната смяна на специалисти и липсата на доверие от страна на собствениците. Според него президентите често се намесват в спортно-техническите решения. Това пречи на развитието на футбола и демотивира кадрите. Грозданов припомня и неуспешния опит за създаване на треньорски синдикат у нас.

В по-късен етап от кариерата си той води „Пирин“ и „Монтана“. През сезон 2011/12 стабилизира тима на „Монтана“ на десето място в елита. Днес Стефан Грозданов остава фигура, чието мнение тежи в спортните среди. Неговият опит от 90-те години му дава право да анализира критично настоящето. Проблемите на родния футбол често се коментират и от други ветерани, като например Атанас Узунов, който също изразява скептицизъм към сегашната ситуация.

Грозданов забелязва липса на индивидуалност в съвременните футболисти. Той ги описва като роботи, които могат всичко по малко. Липсват му играчите, които могат да решат мач с едно нестандартно действие. Въпреки това, той остава оптимист за хората, които инвестират сериозно в спорта. 80-годишният юбилей е повод за равносметка на един достоен път в българския футбол.