Японски учени разкриха тайната на котешкото приземяване на четири лапи

Японски учени от университета Ямагучи дадоха подробно научно обяснение за акробатичните умения на котките. Те разкриха специфичния механизъм, чрез който тези животни почти винаги се приземяват безопасно на лапите си. Проучването е публикувано в престижното научно списание The Anatomical Record. Българската телеграфна агенция (БТА) също съобщи за важното откритие на 12 март 2026 година. Основната причина за този феномен се крие в уникалната структура на котешкия гръбначен стълб.

Изследователският екип установи, че **горната част на гръбнака е значително по-гъвкава от лумбалната зона**. За да разберат този процес, учените първо анализираха гръбначните стълбове на пет починали котки. Впоследствие те използваха високоскоростни камери за заснемане на живи и здрави животни. Две котки участваха в експеримента, като падаха върху мека възглавница под наблюдение. Специални маркери върху техните рамене и бедра проследяваха всяко движение на тялото във въздуха.

Данните показват, че гръбначният стълб не притежава еднаква гъвкавост в различните си части. Гръдният отдел е изключително подвижен и позволява свободно усукване на почти 50 градуса. Това се случва с минимално физическо усилие от страна на животното. В същото време лумбалният гръбначен стълб е много по-твърд. Той изпълнява ролята на важен стабилизатор по време на сложната маневра. Преди време други проучвания показаха, че маркането е уникална визитка за всяка котка и нейния социален статус.

По време на падането гръбначният стълб се извива по начин, който привидно нарушава законите на физиката. Обект в свободно падане не би трябвало да се върти без външна опорна точка. Котките обаче преодоляват това ограничение чрез своята анатомия. Животното първо завърта главата и предните си крака към земята. Предната част на тялото е по-лека, което улеснява бързото движение. **Твърдият лумбален гръбначен стълб действа като солидна котва при завъртането.** Това позволява на котката да промени ориентацията си, без да губи контрол върху баланса.

Рефлексът за изправяне във въздуха е познат на науката още от 1894 година. Тогава Етиен-Жул Марей го документира за първи път с хронофотографска камера. Ключова роля играе и вестибуларният апарат във вътрешното ухо на животното. Той разпознава мигновено ориентацията на тялото спрямо земната повърхност. Статистически данни от 1987 г. сочат, че 90% от котките оцеляват при падане от високи сгради. Само 37% от тях се нуждаят от спешна ветеринарна помощ след инцидент. **Паданията от ниска височина често са по-опасни поради липса на време за реакция.**

Откритията на японските учени имат важно практическо приложение извън биологията. Те могат да подобрят съвременните математически модели на движението при животните. Ветеринарните лекари ще използват данните за по-ефективно лечение на гръбначни травми. Инженерите също проявяват интерес към изследването за създаването на по-гъвкави и адаптивни роботи. Съществува обаче и риск, известен като „Синдром на падащите котки“. При него животните не винаги успяват да издържат на силния удар при приземяване.