Японската премиерка Такаичи предизвика Пекин: Тайван е „екзистенциална заплаха“, Китай отговори с ултиматум
Новоизбраната японска премиерка Санае Такаичи заяви, че конфликт около Тайван е „екзистенциална заплаха“ за Токио, позволявайки колективна самоотбрана – безпрецедентно изказване след Втората световна война. Китай привика японския посланик за дипломатически протест, определяйки думите ѝ като груба намеса във вътрешните работи и „червена линия“, която не бива да се прекрачва. Пекин предупреди, че военна намеса ще бъде посрещната с решителен удар.
Снимка: КМГ Снимка: Китайска медийна група
Изказванията на новоизбраната японска министър-председателка Санае Такаичи относно Тайван предизвикаха остра дипломатическа криза с Китай, като Пекин предупреди за „сериозни последици“ при военна намеса. Коментарите на Такаичи не само представляват опасно послание за възраждането на японския милитаризъм, но и директна заплаха за избухването на регионален конфликт.
Премиерката заяви наскоро, че евентуален конфликт около Тайван би представлявал „екзистенциална заплаха“ за Токио, което позволява на силите за самоотбрана да упражнят правото си на колективна самозащита съгласно закона. Това е първият път след поражението на Япония във Втората световна война, в който правителствен ръководител публично заявява готовността на страната за силово участие в тайванския въпрос. Такаичи, известна със своите консервативни възгледи и активна поддръжка за ревизия на пацифистката конституция, даде да се разбере, че изказването отразява официалната гледна точка на правителството и няма да бъде опровергано.
Използването на формулировката „екзистенциална заплаха“ е особено значимо и символично, тъй като исторически Япония никога не я е използвала публично по отношение на Тайван. В унисон с тази позиция, на 16 ноември 2025 г. японското правителство официално представи новата стратегия за национална сигурност, която подчертава необходимостта от укрепване на отбранителните капацитети и включва възможността за колективна самоотбрана при криза в Тайванския проток.
Отговорът на Пекин беше незабавен. Заместник-министърът на външните работи Сун Уейдун привика посланика на Япония Кенджи Канасуги, за да изрази сериозен дипломатически протест. Сун Уейдун категоризира изявлението като изключително погрешно, опасно и представляващо груба намеса във вътрешните работи на Китай, което подкопава принципа за „един Китай“ и следвоенния международен ред.
„Въпросът за Тайван е ядрото на китайските интереси и е червена линия, която не бива да се прекрачва. Тайван е свещена територия за Китай. Въпросът за острова е изцяло вътрешна работа на Китай и не търпи външна намеса. Китай за порен път призовава Япония да осмисли историческите си престъпления и отговорности, незабавно да оттегли изявленията и да не поема в неправилна дипломатическа посока. В противен случай ще има сериозни последици за японската страна“
— Сун Уейдун, Заместник-министър на външните работи на Китай
Говорителят на китайското Външно министерство Лин Дзиен потвърди позицията на Пекин, като предупреди за решителен военен отговор. Според Лин Дзиен, ако японската страна се осмели да се намеси с военна сила в ситуацията, това ще бъде акт на агресия.
„Тайван е част от Китай. Начинът, по който ще бъде решен тайванският въпрос и ще бъде постигнато националното обединение, е въпрос на самите китайци и не търпи външна намеса. Ако японската страна се осмели да се намеси с военна сила в ситуацията в Тайванския проток, това ще представлява акт на агресия и Китай ще нанесе решителен удар“
— Лин Дзиен, Говорител на китайското Външно министерство
Междувременно, международните партньори реагираха с призив за сдържаност. САЩ и Япония проведоха спешни консултации, като Вашингтон потвърди подкрепата си за Токио, но призова за избягване на ескалацията. От своя страна, Южнокорейското правителство призова всички страни да действат отговорно и да търсят мирно разрешаване на споровете в региона. Опозиционната Конституционно-демократическа партия на Япония също изрази загриженост, че новата политика на Такаичи може да повиши напрежението.
Азиатските анализатори виждат в думите на Такаичи тревожен паралел с историята. В миналото японският милитаризъм многократно е използвал обяснението за „екзистенциална криза“ като претекст за агресия срещу други държави, включително провокацията на Инцидента от 18 септември 1931 г. срещу Китай. В резултат на тази агресия, китайската страна е дала между 35 и 37 милиона жертви, от които 15-17 милиона са цивилни. Мнозина си припомнят фразата на Карл Маркс, че историята се повтаря два пъти – първия път като трагедия, втория – като фарс.
