Япония преосмисля ядрената си политика на фона на ескалиращо напрежение

В края на миналата година Япония започна интензивен дебат за ядрената си политика. Дискусията е породена от дългогодишния отказ на страната от ядрени оръжия. Агенция Киодо съобщава, че повод за това стана коментар на правителствен съветник.

Съветник, близък до премиера Санае Такаичи, заяви, че „Япония трябва да притежава ядрени оръжия“. Това е нужно за справяне с влошаващата се обстановка по сигурността. Този коментар предизвика широк отзвук в политическите и медийни среди. Той съвпадна с увеличаването на разходите за отбрана и военните реформи, отбелязва Ройтерс.

Китайската агенция Синхуа интерпретира това като признак за милитаризация. Според нея, това е тенденция сред „десните сили“ в Япония. Те оспорват следвоенните норми и обсъждат ревизия на договори за сигурност. Разглежда се дори промяна на ядрените принципи на страната.

Главният секретар на японското правителство Минору Кихара бързо уточни официалната позиция. Той заяви, че няма промяна в ядрената политика. Токио не се стреми да разработва, притежава или приема ядрени оръжия. Кихара подчерта, че изказването на съветника не отразява правителствената позиция. Въпреки това, дебатът вече е открит на високо равнище. Това е било немислимо преди десетилетие, коментира Ройтерс.

В основата на японската политика са трите ядрени принципа от 1967 г. Те забраняват притежаването, производството и допускането на ядрени оръжия на територията. Тези принципи са залегнали в множество политически документи. Те формират дипломатическата позиция и общественото мнение, посочва агенцията.

Тази рамка е подкрепена от пацифистката конституция на Япония. Член 9 забранява воденето на война. Той ограничава военните действия до самоотбрана. Споменът за атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки също е силен. Организацията на оцелелите от бомбардировките „Нихон Хиданкьо“ се противопоставя на отслабване на принципите. Те предупреждават, че дебатът може да подкопае идентичността на Япония като мирна страна.

Експерти отбелязват, че тази нормативна основа е значителна пречка пред промяна. Евентуален обрат би изисквал преодоляване на десетилетия юридическа и културна неприязън. Това е изключително сложна политическа задача, коментира Ройтерс.

Дебатът придобива публичност заради промени в регионалната стратегическа обстановка. Засилващите се военни способности на Китай и ядреният му арсенал предизвикват опасения. Същото важи и за ракетната и ядрената програма на Северна Корея. Някои анализатори твърдят, че промените в баланса на силите притискат Япония да преразгледа стратегията си.

Китайски ядрени експерти смятат, че Япония може да разработи ядрени оръжия за по-малко от три години. Това е възможно при наличие на политическа воля, според Синхуа. Тази оценка е в унисон с предупрежденията на покойния Хенри Кисинджър.

Съюзниците на САЩ в Азия, включително Южна Корея, изпитват съмнения. Те се отнасят до надеждността на американското ядрено възпиране. Това води до дебати за разработване на собствени възпиращи способности.

В самата Япония, членове на управляващата Либерално-демократична партия обсъждат преразглеждане на принципите. Това е част от преосмисляне на позициите в условията на променящ се геополитически натиск, пише „Глобал таймс“. „Джапан таймс“ подчертава, че нарастващото глобално напрежение променя тона на дискусията. Стратегическата несигурност и променящите се ангажименти на САЩ са фактори. Дебатът вече не е само академичен.

Въпреки това, други анализатори смятат страховете за преувеличени. Според Ройтерс, технологичният капацитет е само едната страна. Политическите, юридическите и дипломатическите пречки са много по-големи. Общественото мнение остава силно негативно настроено. Неправителствени групи и оцелели от бомбардировките се мобилизират срещу промени.

На международно равнище дебатът предизвика нееднозначни реакции. Пекин и Пхенян осъдиха обсъждането. Те го тълкуват като заплаха или опит за нарушаване на регионалната стабилност. Съюзниците на САЩ следят дискусията със смесени чувства. Те изпитват стратегически опасения, но разбират дилемата на Токио.

Редица анализатори подчертават, че промяна в японската ядрена политика би имала дълбоки последици. Тя би поставила под въпрос режима на Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Една ядрена Япония би променила световния ред след Студената война.

Самият факт, че тези дискусии се водят, отразява сериозни промени.

Регионалните заплахи от страна на Китай, Северна Корея и по-широкообхватните въпроси относно надеждността на възпирането от страна на САЩ са подновили дебата не само в академичните публикация, но и в политическите кръгове, които влияят на политическия дискурс и обществения дебат.

, пише списание „Форин полиси“.

През ноември 2025 г. премиерът Санае Такаичи инициира обществено-политическа дискусия за преглед на трите неядрени принципа. Особено внимание се обръща на забраната за разполагане на американско ядрено оръжие в Япония. Такаичи счита, че тази забрана отслабва ядреното възпиране на САЩ. Възможно е скоро да започнат консултации в управляващата партия. Правителството утвърди рекорден отбранителен бюджет за 2026 г. Той е над 9 трлн. иени ($58 млрд.), с ръст от 9,4%. Това е свързано със заплахите от Китай и Северна Корея.

Руски експерти предупреждават, че заявленията за ядрени оръжия и милитаризацията ще дестабилизират Източна Азия. Главният секретар Минору Кихара потвърди ангажимента към „мир без ядрени оръжия“ и Договора за неразпространение. Това стана след изявление на Тръмп. Социал-демократическата партия на Япония призовава за диалог и дипломация вместо милитаризация. Кремълът също предостерегава от ескалация заради ръста на военните разходи.

Дебатът остава ожесточен и консенсус липсва. Въпросът е кога и как ще напреднат дискусиите. Това е предвид напрежението по сигурността, на което е подложена Япония. Засега японската ядрена политика остава непроменена. 2025 г. обаче е повратна точка. Тя постави начало на дискусия за стратегически въпроси. Те засягат възпиращата сила, надеждността на съюзите и бъдещето на нормите за неразпространение в Азиатско-тихоокеанския регион. Дали тези дебати ще доведат до промени зависи от външните заплахи и вътрешнополитическата обстановка.