Януари 2026: Суперлуна и метеорен поток Квадрантиди в синхрон
Първите за 2026 година суперлуна и метеорен поток Квадрантиди ще се синхронизират в януарското небе. Светлината от суперлуната може да намали видимостта на метеорния поток. Явленията ще достигнат своя пик между 2 и 3 януари.
Снимка: БТА/Архив
Първите за 2026 година суперлуна и метеорен поток Квадрантиди ще озарят януарското небе. Двете явления ще се синхронизират, но светлината от суперлуната може да затъмни метеорния поток, съобщи Асошиейтед прес. Това ще се случи между 2 и 3 януари.
Метеорният поток Квадрантиди ще достигне своя пик вечерта на 2 януари и сутринта на 3 януари. Активността му продължава от 26 декември 2025 г. до 16 януари 2026 г. Обикновено при тъмно небе се наблюдават около 25 метеора на час. Този път обаче, поради яркостта на суперлуната, очакват се под 10 метеора на час. Пикът на потока е много кратък, само няколко часа. Това се дължи на тънкия поток от частици и перпендикулярния ъгъл на преминаване на Земята.
„Най-големият враг на насладата от метеорен поток е пълната луна“, каза Майк Шанахан, директор на планетариума в центъра „Либърти сайънс“ в Ню Джърси.
Метеорният поток представлява светлинно явление. То е причинено от малки частици, навлизащи в земната атмосфера. Повечето от тях са не по-големи от песъчинки. Те са резултат от разрушаването на комети. Тези комети са породили куп метеорни тела – ледени и прахови частици, въртящи се по предишните им орбити.
Произходът на Квадрантидите остава загадка за астрономите. Смята се, че е свързан с астероида 2003 EH1. Този астероид обикаля Слънцето за 5.52 години. Смята се, че той може да е „мъртва комета“ или „камък-комета“. Това прави звездопада необичаен, тъй като повечето метеорни потоци произхождат от комети. Радиантът на потока е в съзвездието Bootes.
Суперлуната не е по-голяма на размер, но може да изглежда така. Разликата е едва забележима според учените. По-лесно се открива промяната в яркостта. Суперлуната може да бъде с 30% по-ярка от средната осветеност на естествения ни спътник.
Суперлуните са видими при ясно небе навсякъде, където е нощ. Квадрантидите се виждат главно от Северното полукълбо. И двете явления могат да се наблюдават без специално оборудване. Най-доброто време за наблюдение на „падащи звезди“ е в ранните часове преди зазоряване. Тогава Луната е ниско в небето, а радиантът е най-висок. Конкуриращите се източници на светлина са основните пречки за добра видимост.
Следващият метеорен поток, Лиридите, ще достигне своя максимум през април. Суперлуната е популярен, а не научен термин. Тя се появява, когато пълната лунна фаза се синхронизира с особено близко движение около Земята. Това се случва три или четири пъти годишно. Събитието в събота вечерта слага край на четиримесечна поредица, започнала през октомври. До края на 2026 г. няма да има друга суперлуна.
