Ядрен ренесанс: Как търсенето на ИИ и геополитиката възраждат атомната енергия по света
Влошаването на геополитическия ред и нарастващото търсене на енергия, предизвикано от развитието на ИИ и електрификацията, подхранват глобалното възраждане на ядрената енергетика. Страни като Казахстан възобновяват замразени проекти, докато САЩ и европейските държави планират значително увеличение на капацитета си.
Технологични гиганти като Amazon, Google и Microsoft сключват споразумения за доставка на ядрена енергия, доказвайки нуждата от стабилна и независима базова мощност.
ТЕЦ "Бобов дол". СНИМКА: Архив
Нарастващото глобално търсене на електроенергия, съчетано с влошаването на световния геополитически ред, подхранва идеята за мащабно възраждане на ядрената енергетика. Страните търсят независими и стабилни енергийни източници. Двигатели на този ръст са както електрификацията на автомобилния парк, така и интензивното навлизане на изкуствения интелект (ИИ).
Световната ядрена индустрия демонстрира значителна активност. Според годишния Доклад за статуса на световната ядрена енергия, в момента в експлоатация функционират 407 реактора, докато други 64 са в процес на строителство. Въпреки това, тези съоръжения генерират едва около 9% от електроенергията, консумирана на планетата. По-голямата част от новите проекти са концентрирани в Азия, основно в Китай и Индия, но строителство има и в Турция, Египет и Русия.
Казахстан възобновява ядрената си програма
Пример за този ренесанс е Казахстан – страна лидер в производството на уран. През 1997 г. властите взимат решение за построяване на атомна електроцентрала (АЕЦ) край село Улкен, разположено на брега на езерото Балхаш, но протестите на местното население и екологични организации провалят този план. През 2024 г. обаче правителството инициира референдум за възобновяване на строителството на ядрени централи, тъй като страната няма капацитет за атомно производство от 1999 г. Положителният вот от референдума дава зелена светлина на проекта в Улкен.
Улкен е избран за място на централата поради наличието на голям воден ресурс (езерото Балхаш) и запазена индустриална инфраструктура. Местните жители, чието село е преживяло икономически упадък след провала на предишни енергийни проекти (ГРЭС, ТЭС), сега виждат в АЕЦ шанс за възраждане на региона. Проектът е част от национална стратегия, която очаква инвестиции от порядъка на $14–15 милиарда. Инженерно-изследователските работи са започнали през август 2025 г., като пълният срок на изграждане на станцията е оценен на около 11 години. Въпреки че мнозинството подкрепя проекта, екологични и граждански организации продължават да изразяват загриженост за рисковете.
Технологичните гиганти и енергийната независимост
Търсенето на чиста и стабилна базова енергия от технологичните гиганти е друг ключов фактор. Игнасио Аралусе, президент на Ядрения форум (Foro Nuclear), посочва, че компаниите търсят източници, които не излъчват въглероден диоксид, за да захранват ИИ. „Амазон“ подписа споразумение с компанията „Тален енерджи“ за доставка на ядрена енергия за своите сървъри и центрове за данни в Пенсилвания до 2042 г. „Гугъл“ финансира три нови централи в САЩ с „Елементъл пауър“, а „Майкрософт“ се присъедини към Световната ядрена асоциация.
„Нашите икономики сега се основават на все по-енергоемки цифрови платформи, а сложността и капацитетът на тези системи скоро ще достигнат предел, освен ако не се генерират огромни увеличения на базовата енергия, за да се задоволи това търсене“
— Джеймс Уокър, съветник в „Нано нюклиър енерджи“
Физикът Джеймс Уокър подчертава стратегическото предимство на ядрената енергия: независимост от местоположение. Ядрените централи, за разлика от слънчевата или вятърната енергия, могат да бъдат разположени в близост до индустрията и „да се разгърнат навсякъде, от Арктика до Сахара“, без да зависят от сложни газопроводи или преносни линии.
Амбициите на САЩ и Европа
САЩ остават суперсила в сектора, осигурявайки 30% от общото световно производство на ядрена енергия. Въпреки че ядрената енергия покрива само 19% от американското потребление, президентът Доналд Тръмп иска действащите 94 реактора да станат по-производителни. Неговата цел е производството да нарасне четирикратно, преминавайки от почти 100 гигавата електрическа мощност до 400 гигавата през 2050 г. Тръмп подписа три указа през май за стимулиране на сектора.
В Европа също се наблюдава преосмисляне. Европейската комисия изчисли, че изпълнението на плановете на страните членки ще изисква около 241 милиарда евро до 2050 г., включително за удължаване на срока на съществуващи реактори и за строеж на нови. Италия, която затвори централите си след Чернобил през 1987 г., сега обмисля инсталиране на малки модулни реактори. Полша реши да пристъпи към изграждането на първата си ядрена централа на Балтийско море. Финландия и Швеция, чрез двустранна среща на върха, обсъдиха как да утроят своето производство до 2050 г., улеснявайки частните оператори за финансиране и разрешителни.
Франция, основният производител на ядрена енергия в ЕС, получава 68% от електроенергията си от 57 реактора. След инвазията в Украйна Париж реши да удвои залога, инвестирайки в обновяване на стари реактори. Националното събрание на Франция одобри поддържането на съществуващите централи и изграждането на 14 реактора от ново поколение, което президентът Еманюел Макрон представя като въпрос на стратегически суверенитет. Франция обаче е силно зависима, като внася 80% от необходимите 8000 до 9000 тона уран годишно. Реакторът от ново поколение във Фламанвил (Нормандия) беше свързан към мрежата през декември 2024 г., но със забавяне и преразход от 6 милиарда евро.
На този фон Германия, която затвори последната си централа през 2023 г. (след решението на Ангела Меркел през 2011 г. под влияние на Фукушима), понастоящем не произвежда атомна енергия, въпреки че 28% от внасяната електроенергия идва от ядрени източници, предимно от Франция.
Въпреки екологичните предупреждения за радиоактивни отпадъци, оставащи хиляди години, и риск от инциденти, ядрената енергия очевидно преживява своя ренесанс.
