„Wish You Were Here“ на 50: Pink Floyd празнуват с юбилейно издание и история за отсъствието на един „луд диамант“
По повод 50-годишнината на емблематичния албум „Wish You Were Here“, Pink Floyd обявиха луксозно юбилейно издание. Албумът, роден от творческа криза и посветен на отсъстващия Сид Барет, остава един от най-личните и въздействащи проекти в историята на рока.
През септември 2025 г. се навършиха 50 години от излизането на един от най-влиятелните албуми в историята на рока – „Wish You Were Here“ на Pink Floyd. Половин век по-късно, този меланхоличен шедьовър за отсъствието, славата и разочарованието от музикалната индустрия продължава да вълнува поколения. За да отбележи повода, групата обяви мащабно юбилейно издание, което ще излезе на 12 декември.
Създаден в сянката на колосалния успех на „The Dark Side of the Moon“, новият проект поставя групата пред творческа криза. Напрежението е огромно, а вдъхновението изглежда изгубено. Музикантите се оказват изправени пред празнота, породена от собствения им успех, и цинизма на индустрията, която ги е изстреляла на върха. Критиката също не закъснява. Влиятелният журналист Ник Кент пише за NME още през 1974 г., задавайки остър въпрос.
„Всеки би се зачудил дали ги е грижа за музиката вече.“
— Ник Кент, NME
Този въпрос отеква в студиото и се превръща в катализатор. Отговорът на Pink Floyd е албум, който не гони комерсиалния успех, а се вглежда навътре – в собствените им страхове и загуби. Централната тема, както групата по-късно споделя, е „отсъствие“. Отсъствието на вдъхновение, на смисъл, но най-вече – отсъствието на основателя на групата Сид Барет.
Именно четирите ноти, изсвирени случайно от Дейвид Гилмор, отключват творческия процес и раждат 25-минутната епопея „Shine On You Crazy Diamond“. Композицията е посветена на Барет, гениалния „луд диамант“, който седем години по-рано напуска групата заради влошеното си психично здраве. Носталгията по изгубения приятел се превръща в основна движеща сила на албума.
Един от най-паметните и призрачни моменти в историята на рока се случва именно по време на записите. В студиото Abbey Road неочаквано се появява самият Сид Барет. Напълнял, с обръсната глава и вежди, той е почти неузнаваем за бившите си колеги. Мълчаливият му престой в контролната зала оставя неизлечима следа и се превръща в болезнено потвърждение на темите, които музикантите изследват. Това е последният път, в който повечето от тях го виждат.
Албумът безпощадно критикува и музикалния бизнес. Песните „Welcome to the Machine“ и „Have a Cigar“ са саркастичен коментар за алчността и лицемерието на индустрията, която превръща изкуството в продукт. Интересен факт е, че за вокалите в „Have a Cigar“ групата кани своя приятел, певеца Рой Харпър. Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор не се чувстват способни да изпеят текста с нужния цинизъм – ясен знак за творческото им изтощение.
Въпреки че първоначално получава смесени отзиви, днес „Wish You Were Here“ е смятан за един от върховете в дискографията на Pink Floyd. Той остава дълбоко личен и емоционален проект. Години по-късно покойният кийбордист Ричард Райт го определя като свой любим албум.
„Това е албум, който мога да слушам за удоволствие. А не са много албумите на Floyd, които мога.“
— Ричард Райт, кийбордист на Pink Floyd
За 50-ата годишнина феновете ще получат специален подарък. Обявеното юбилейно издание „Wish You Were Here 50“ ще включва ремастериран звук, шест неиздавани досега записа, алтернативни миксове и луксозна книга с непубликувани снимки. Влиянието на албума продължава и сред новите поколения музиканти, като независимият лейбъл Pale Wizard Records също издаде трибют компилация с кавъри на песните.
Пет десетилетия по-късно „Wish You Were Here“ остава болезнено красив разказ за цената на мечтите и празнината, която славата оставя след себе си. Той е доказателство, че най-великото изкуство често се ражда от най-дълбоката загуба и продължава да блести като диамант.
