Вятърните мощности в България: Антирекорд в ЕС и под 10% дял в микса
България изостава драстично в усвояването на вятърната енергия, като делът ѝ е под 10% от енергийния микс, докато съседите ни и ЕС бележат рекорди. Страната не е стартирала нито един нов проект за повече от десет години поради остарели процедури и дезинформация. Допълнително предизвикателство е заглушаването на сателитните връзки, което пречи на мониторинга на птиците в района на ветропарковете.
Снимка: Pixabay
Докато в Европейския съюз (ЕС) възобновяемите източници бележат исторически ръст, България изостава значително. Средните данни за средата на годината сочат, че слънчевите панели станаха основен източник на електроенергия в ЕС за първи път в историята, докато вятърната енергия заема второ място. Вятърът играе ключова роля за европейската енергийна сигурност, като през последните 24 часа делът ѝ достига 15% от общото производство (12,9% на сушата и 2,2% на морето).
Въпреки ясната европейска тенденция, България е далеч от тези показатели. Дъждовните дни на октомври доведоха до това, че страната стана нетен вносител на ток. В енергийния микс на страната вятърните мощности са с дял от под 10 на сто, което е значително по-ниско от средното за ЕС. За сравнение, Дания е лидер с почти 60% електричество от вятъра, а други страни като Ирландия и Хърватия също имат значителен дял. Най-големият ветроенергиен парк в България произвежда ток, достатъчен за 94 000 домакинства годишно.
Развитието на сектора у нас е изправено пред сериозни пречки. Докато Европейската комисия поставя амбициозна цел половината ток до 2050 г. да идва от вятър, в България инвестициите са замразени. В страната над 10 години няма нито един нов ветроенергиен проект. Това представлява антирекорд за целия Европейски съюз. Съседни държави отдавна ни изпревариха: Румъния има 3 пъти повече вятърни мощности, а Гърция има 5 пъти повече вятърни мощности от нас.
Никола Газдов, пpeдceдaтeл нa Acoциaция зa пpoизвoдcтвo, cъxpaнeниe и тъpгoвия c eлeĸтpoeнepгия, посочва основните причини за застоя:
„От години се развиват проекти, които отнемат между 5 и 8 години от стартиране до готовност за строителство, проекти има много в Североизточна България, защото тук ветровият потенциал е много добър, но има и на десетки километри от София. Къде заради дезинформация, къде заради остарели процедури просто няма нови инвестиции от над 10 години насам и това е антирекорд за целия Европейски съюз.“
— Никола Газдов, пpeдceдaтeл нa Acoциaция зa пpoизвoдcтвo, cъxpaнeниe и тъpгoвия c eлeĸтpoeнepгия
Експертите виждат решение за стабилизиране на мрежата чрез добавяне на съоръжения за съхранение. Радомир Драганов, ръководител „Експлоатация и поддръжка“ във ветроенергиен парк, подчертава потенциала за постигане на енергийно равновесие:
„Когато ветропарковете работят през нощта, съответно захранват нашата енергийна система, когато слънцето през деня също захранва и ако се включи в този микс батериите, които навлизат на пазара, ще настъпи едно равновесие, което ще доведе до намаляване на пиковите цени на пазара, които се наблюдават от миналата година и тази година продължават, което ще е полезно за всички.“
— Радомир Драганов, ръководител „Експлоатация и поддръжка“ във ветроенергиен парк
Екологичните митове и реалността
Често срещано препятствие пред новите инвестиции е общественото подозрение, подхранвано от неглижиране на експертните знания. Първият мониторинг на мигриращите птици край Каварна е направен още през есента на 2004 г. Проф. д-р Павел Зехтинджиев, орнитолог и еколог от БАН, отхвърля твърденията за масова смъртност:
„Можем категорично да отхвърлим въздействие, свързан с бариерен ефект. По-сериозният проблем, според мен, е неглижирането на знания в тази област. В българското общество съществува едно подозрение, че се крие истината. Истината не се крие. Истината съществува в множество публикувани, достъпни доклади. Тук има регистрирани няколко случая на сблъсък още в началото на изграждането и експлоатацията на парка. Става дума за единични птици за повече от 15 години. Няма масова системна смъртност.“
— Проф. д-р Павел Зехтинджиев, орнитолог, еколог, БАН
Контролната зала следи радарите от интегрираната система за защита на птиците. При приближаване на големи ята, дежурните спират ветрогенераторите. Въпреки това, от началото на войната в Украйна, учените отбелязват нови предизвикателства.
„Виждаме основно големи ята, когато приближават към парковете. Когато видим такова нещо, даваме сигнал на дежурните по места и те съответно спират ветрогенераторите. Към момента имаме 8 обикновени мишелова, които са маркирани с GPS предаватели, като най-големият проблем, който всъщност изпитваме, е че не получаваме данни от тях, или много често получаваме такива, които са на недействителни локации. Всичките са маркирани в района на Каварна, движат се в този район, а много често имаме точки, които са в Украйна.
— Николай Йорданов, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН
Тези смущения и заглушаване на сателитните връзки засягат не само орнитологичните изследвания (смущения в сигнала на GPS предавателите), но и авиацията. Подобни проблеми доведоха и до затруднения със самолета на Урсула фон дер Лайен у нас.
