Вучич: Никога няма да се откажа от Косово и Метохия

Сръбският президент Александър Вучич направи категорично изявление относно бъдещето на Косово и Метохия. По време на официална церемония в град Враня държавният глава обяви, че никога няма да се откаже от тези територии. Събитието отбеляза Деня на паметта и годишнината от въздушните удари на НАТО през 1999 година.

Вучич подчерта, че Косово и Метохия остават неделима част от сръбската държава. Той припомни, че присъства за 13-и път на отбелязването на началото на операцията на Алианса. Президентът разкри подробности за дългогодишното си сътрудничество с лидера на босненските сърби Милорад Додик. Двамата са се договорили да отбелязват заедно всички важни исторически дати за сръбския народ.

„Преди 13 години се съгласих с Милорад Додик, че ще отбелязваме всички важни дати заедно. Всеки 24 март, когато си мислим, че са минали толкова години и раните са заздравели, винаги се изненадваме, че не са минали и че кървят, сякаш е било вчера. Днес въпреки всичко виждаме нещата по-ясно, всяка война и насилие в света днес не са започнали вчера, те са започнали на 24 март 1999 г. И ако някой днес попита защо се нарушава международното право, завземат се територии и се разрушава суверенитетът и целостта на държавите, отговорът е, защото вие въведохте тази практика през 1999 г., когато беше даден край на международното право и светът може би дори е започнал своето самоунищожение“

Според президента събитията от 1999 г. са довели до разрушаване на международния правов ред. Вучич посочи, че тогавашната агресия е поставила началото на опасни световни практики. Той разказа и за малко известни факти от историята на конфликта. По негови думи унгарското правителство е било подложено на натиск да атакува Сърбия от север. Президентът изрази благодарност към своя колега, посочвайки, че е Александър Вучич: Не съм безгрешен, но цени лоялността на Виктор Орбан за предотвратяването на този сценарий.

„Лъжливо обвинявайки сърбите, че имат великосръбски претенции, след като прогониха сърбите от Краина и се разправиха със сърбите на запад от Дрина, започна войната в Косово и Метохия и разчленяването на Сърбия. Те имаха ужасно влияние върху медиите, винаги имаше такива, които бяха доброволни поданици на окупаторите, но за щастие те винаги бяха в малцинство. Наскоро научихме, че те са поискали от унгарското правителство да започне атака от север. Благодарение на нашия приятел Виктор Орбан това не се случи. И мислите, че спряха, когато беше подписано Кумановското споразумение, не спряха да ни обясняват, че (то) не е срещу сръбския народ, а срещу правителството на Милошевич“

Вучич разкри, че е получавал предложения за Нобелова награда за мир срещу признаване на Косово. Той обаче категорично е отхвърлил подобни възможности. Президентът заяви, че гледа към бъдещето на децата си, а не към лични отличия. Той припомни процесите на „разчленяване“ на страната, започнали след 2000 година. В това число той включи отделянето на Черна гора и обявяването на независимост от Косово през 2008 година.

„Продължи и след година, продължиха да разчленяват СРЮ, Черна гора също напусна, започнаха фалшиви преговори във Виена през 2006 г., за да могат албанците да обявят независимост през 2008 г. Нашето ръководство мълчеше, всички мълчаха и ще ви кажа защо. Чужденците винаги ми казваха „просто признай Косово и ще получиш Нобелова награда за мир“, но аз винаги гледах към бъдещето, (гледах повече) към стъпките на децата си, отколкото към предците си. Не можех да се откажа от Косово и Метохия и моята Сърбия и никога няма да го направя“

В допълнение към историческите препратки, Вучич наскоро потвърди позицията си и по време на посещение в Астана. Там той отново заяви категорично: Вучич: Не ми хрумва да приема каквото и да е признаване на Косово. Президентът подчерта, че областта е била и ще бъде сръбска земя. Сърбия продължава да поддържа политика на военен неутралитет и икономически растеж. Властите планират засилена финансова подкрепа за сръбското население в Косово и Метохия.

По официални данни по време на ударите на НАТО са загинали около 2500 цивилни граждани. Жертвите сред сръбските войници и полицаи се оценяват на приблизително 1000 души. Конфликтът в Косово през 1998-1999 г. отне живота на над 10 000 цивилни. Повечето от тях бяха от албански произход. Тези събития оставиха траен отпечатък върху международния ред и сигурността на Балканите.

Външният министър Марко Джурич също коментира годишнината. Той определи действията на НАТО като агресия, извършена без одобрението на ООН. Сърбия се стреми към членство в Европейския съюз до 2035 година. Въпреки това страната отказва да промени позицията си за териториалната си цялост. Вучич обвини съседни държави като Хърватия и Албания в подготовка на съвместни декларации в сферата на отбраната срещу Сърбия.